ХуЛите - Ако е рекъл Господ

Омесих хляб, за да нахраня сит.
Изтрих сълза,
нетръгнала по стръмното да слиза.
Студено му е – казах си – от жегата не си личи.
И го наметнах с голата си разлюляна риза.

Но той не знае от какво замесвам хляб
и колко нощи бая на сълза да се избистри,
ни как снега превръщам в жар за огъня, ни как
димя, димя...

Усмихва се.

Учтиво се замисля,
отчупва крайшник. Няколко трохи
ще отнесе със себе си, ако по път не ги изтръска.
Пред огледалото ще се разходи с голотата ми
и ще реши,
че хич не си подхожда с вратовръзката.

Но той не знае – казах си – не го вини,
макар че триците поскъпнаха,
поевтиня брашното...

Аз знам.
И се отдръпвам от декорите на този филм.
Един ден може би ще разбере...
Ако е рекъл Господ.

2014 г.