ХуЛите - Моите литератури

... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин,
заспивам с томче на Карл Май или със вчерашния вестник,
и всяка сутрин съм online, защото в чата ми е Шекспир,
дори на сложните неща си гледам някак философски –
защото четох вечността с Есенин, Балмонт, Маяковски,
понякога с Айнщайн дори за тъпата безкрайност спорим –

и чини ли торба пари? – погледната – ей тъй! – отгоре,
редя въпрос подир въпрос – а отговорът все не иде,
защо ли Бог Иисус Христос си тръгна от света обиден? –
защо Разколников уби – тъй всуе? – вехтата старица,
и със „To be, or not to be?” и Хамлет литна като птица,
помежду сбогом и здравей, тъй неизрекъл сетна дума,
и моят Бог Хемингуей защо си тегли в миг куршума? –
защо и аз – смирен и тих, ще падна в храма за молитва,
преди във своя светъл стих на юг със птиците да литна.

18 януарий 2018 г.
гр. София, 12, 20 ч.