ХуЛите - Едно кебапче циганска надежда

... изглежда минали са лоши хора
през моята – и чуждите къшли,
отсекли са ми дюлята на двора,
преспали са – и са си отишли,
обрали са и скринчето на мама
с моминската прикя и кат басма,
дизгините на кончето от дама,
желязото от вехтата асма,
тършували са в избата на дядо,
в която аз се крих като момче –
и черното му винце – лудо-младо,
тогава още взе да ме влече,
разкъртили бичметата на пруста
за огрев в ноемврийското кюмбе,
си мисля Господ Бог защо пропусна
мига за казън в тежкото небе? –
връхлитащи, крадливи, черни, гнусни,
на орди, на дивизии безчет,
първосигнални, зли като мангусти,
по изборите мажат ги със мед,
халал да им е мамината прежда
и винцето във бащиния мях...

С едно кебапче циганска надежда
България е станала за смях.