ХуЛите - Прекрасният нов апокалипсис (в четвъртото измерение)

Препускат шумните хребети-дни,
а аз не отварям очи за болката,
повече не -
в добавена реалност,
със флакон живот между устните.

Тялото ми е покрито с анемонии
и призрачни изгреви,
помитам подпорите на всички видения
с калинкови криле.

Жалко, че вече няма хора наоколо,
а с вълците как да поспориш -
задължително гладни,
дори и кръвта ти да изтича
по шепнещите струни на дъха им.

Следва про-клятие
от амвона на този свят.
Доживях.
Да ме няма.