ХуЛите - Думите ми са кисела ракия

Не ме слушай, аз така си говоря
понякога даже със Слънцето споря
изникне ми мисъл и аз я поливам
от собствени думи дори се опивам.
Но ти ми повярвай, без аз да си вярвам
изникне ли врява, не се съгласявай.
Във думите вечни не ще ме намериш
че плевел бодливий, от мен ще откъснеш.
Поспри край верандата моя прогнила,
поспри да ти сипя таз ланшна ракия
мезето ми свърши, върха се прекърши
на крушата в двора, и с нея съм спорил.

Какво да ти кажа, и сам да не зная
поспри и послушай, ще млъкна накрая!