ХуЛите

достигнали на пътя свой средата
попаднали в безвремието сиво
отдавна слепи бяхме за дъгата
и газехме живота безжалостно и диво

но ето ти копнежа ми разбуди
и багрите заляха пак света
дъха ти слънцето пробуди
и щастието приласка нощта

душите ни докоснаха зората
и тя дойде с бляскава дъга
а аз се реех нейде над водата
загубила в усмивката ти своята тъга

и спомних си онези всички думи
а мислех, че отдавна са изтлели
любов и страст, и огън, рими
с теб те днес пак са оживели