ХуЛите - Най-перфектната усмивка

Ако всичко е вече казано
и реката отнесе думите,
няма нужда да казвам нищо,
няма нужда да чувам нищо...
Ако всичко е вече сторено
и земята попи грешките,
няма нужда да ми прощаваш,
няма нужда да ти прощавам...
И ще мога да съзерцавам само
онзи неописуемо - морав,
грамадански, пролетен залез.
И ще мога да се усмихвам само
на резедаво - невинните,
възторжено - дъхави кестени,
с най- перфектната си усмивка!