ХуЛите

Джак натисна ръждивата брава. Вратата изскърца и се открехна. Мъждива светлина примесена с мирис на мърша го тласна назад. Насили сетивата си и погледна.
Диваните бяха обърнати и раздрани. От масата стърчеше забита секира, а столовете около нея бяха изпочупени. Навсякъде личаха следи от борба. Стената над камината беше изцапана с кафяви отпечатъци от пръсти, после от длани, после пак от пръсти. До камината лежеше труп. Обезобразен и разчленен. Частите на тялото плуваха в локва кръв.
Нещо в стомаха на Джак се размърда и си проправи път към гърлото му. Невидимата сила го бутна напред и го просна насред локвата кръв, в която той изпразни закуската си. Джак понечи да се избърше с ръкава на ризата, но вместо това размаза топла лепква смес по бузата си. Отврат! След два неуспешни опита да повърне, които произведоха само стомашни киселини, Джак свали ризата и я метна в камината. Белият потник под нея също беше осеян с ръждиви петна, но Джак не ги забеляза, защото от коридора се чу шум. Той остави ножа на масата и свали карабината от рамото си.
Застана с лице към вратата, откъдето се подаде пистолет. Преди да успее да реагира парче разярен метал го захапа за рамото. Джак инстинктивно насочи карабината в посоката, където си представяше непознатия зад вратата и стреля. Тишина. Бавно пресече стаята заобикаляйки обърнатия диван, погледът и карабината приковани към касата на входа. Зад вратата се беше свлякло човешко тяло... половината от главата му липсваше. Парченца мозък и пръски кръв бяха обагрили стената, която сега приличаше на импресионистка картина. Джак се наведе до топлия труп, остави карабината до безжизнената ръка и свали от гърба му автомат АК-47. Изпробва го срещу стената над камината. Беше зареден и поразяваше безотказно.
Джак се върна в коридора и зави надясно към стълбището. Внимателно се отправи надолу, като приклякаше на всяко стъпало и се ослушваше. Достигна изхода на сградата и внимателно бутна ръждясалата желязна порта. Подаде глава навън. От ъгъла на отсрещната къща към него вървеше цяла тълпа от чудовища. Джак се допита за съвет до новия си руски приятел и започна да поздравява новодошлите с къси, равни откоси от ускорена калена стомана. Чудовищата се свличаха на земята едно по едно и около телата им се появяваха локви кръв. Крайниците на някои се разхвърчаха във въздуха и при падането си вдигаха прахта от знойната улица.
Джак пресече малкото площадче и се отправи към линията на влака. В далечината облачета пара се издигнаха към небето на пресекулки.
- Свистенето на парата- натякна писклив женски глас.
- Какво?!
- Млякото ти е готово. Махни го от котлона.
- Не мога. Остава ми само едно ниво до сейва.
- Не ме интересува. Марш в кухнята!
Джак се огледа предпазливо. В небето се събираха кълба от облаци, от които висеше опасност- близка, осезаема, неизбежна. Локомотивът го достигна и го подмина. Джак скочи и се хвана за перилата на един от вагоните. Влезе в салона и установи, че е празен. От другата страна на вагона се чуха странни звуци. Джак свали калашника от гърба си и го насочи към посоката на шума. Противоположната врата на салона се отвори. Секунда преди да натисне спусъка Джак забеляза, че чудовището, което нахлу беше жена. На средна възраст, облечена с пеньоар и ролки на главата. Жената беше въоръжена с черпак. Джак се стъписа, направи крачка назад и се поколеба за секунда. Това беше достатъчно на чудовището и то безмилостно употреби смъртоносното си оръжие. Пространството в салона се замъгли, стана розово и постепенно се превърна в огромно алено петно. Джак изгуби съзнание.
- Казах ти да изключиш млякото- чу се в далечината чудовищния женски глас. На екрана се появи мигащо съобщение оплискано с кръв- Game Over!