Чешмата на щастието

Автор: rumpel
Дата: 08.03.2017 @ 13:52:47
Раздел: Поезия


Той, изгревът, с лилава скорост гони
на перестите облаци крилата.
И спомням си, как с калените стомни,
изпращаше ме мама на чешмата.

Водата й ме спираше бъбриво,
посрещайки с мен тайни и неволи.
А облаците с разпилени гриви,
довеждаха усещане за пролет.

Едва ли съм мечтала за чешмата,
където ме застигна обич първа.
Добре, че беше мама да ме прати,
добре, че й не скърших аз хатъра.

Годините до днес водата молят
да потече студена и щастлива.
С тръпчивото усещане за пролет
аз чувствам се и обична, и жива.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=187555