ХуЛите

Искам да живея в нов, различен свят... Да ставам рано сутрин и през открехнатия прозорец да се шмугват лъчите на слънцето, а хладният полъх на вятъра да обгръща все още топлото ми тяло.
Искам да политам с първия акорд на музиката и в душата ми да струи светлина. Да се стрелвам с първата крачка навън във всемирния хор от доброта и нежност, да обозра за миг Вселената в божественото й единство. Да затрептявам всеки път, щом усетя нечия топлина, да откривам лъч светлина в очите на другия, да пресушавам с усмивката си сълзите на страдащите. Да спра за миг безмилостния ход на времето, да се проникна цялата от мисълта за това, че съм тук, че ме има... Да се оставя да бъда грабната от вихъра на любовта, пренесена в света на най-красивото, превърнала мига във вечност....

Не ме е страх, че ще се дам на другите, че хиляди души ще ме пронижат, за да вземат част от мен със себе си. Ще се раздам, прегърнала света, събрала безграничната любов в сърцето си. Ще крача – чиста, истинска, ще се усмихвам, щом съзра искрици детска радост. И в порива се към високото ще преоткривам тънката и нежна нишка на Духа.

Понякога ще спирам и в процеждащите се минути, загледана към билото на планината, ще бъда с мисълта си на най- високия й връх. А може вятър с вкус на сол и морски песъчинки да роши косите ми или пък да топя ръце в бистрата вода на някоя река и бавно да размествам камъните й... Да тичам по ливадите, да пея с птиците, да рея безметежно поглед след облаците.
Светът наоколо е все един и същ и толкова различен. А аз се губя в него – малка частица от кръговрата му. Усещам една всевечна хармония, в която всяка мисъл се разраства и прави цяло бъдеще, а всяко чувство предопределя съдба. И знам, че ако затрептя ведно с този добър свят, някой ден ще мога да открия истинското щастие.