ХуЛите - Армаган

...от хаоса сезонен ти събрах
по нещо - съхранило в мен усмивка -
изронил тичинките си бадемов цвят,
във който спи най-розовият изгрев
и мидичка препънала се в пясъка,
която винаги ще има вкус на синьо.
Перо от птица, паднало във "някога"...

...но не намерих нищичко от зимата.

Тя още ми разказва своя край,
а безвъзвратно в пръстите ми
се топят снежинките
и ме разсмива... невъзможността
да прибера и нея
във кутийката.