ХуЛите - В центъра на нищото - из дневниците на лудия дракон

Бях трезв рационалист и едва прохождащ саморасляк в Гори Тилилейски. Сам, в центъра на съвършено непозната земя. Изправен срещу дипломиран манипулатор. Защо беше толкова доволен, че книгата е у мен? Давех се в собствените си мисли.
Ако можех да върна времето назад...Времето, преди да се сблъскам с този мерзавец...Времето ли казах? Ами...да, вероятно както можех да виждам напред и назад, тъй можех и да се придвижвам. Без да му мисля много-много, взех отново книгата. Затворих очи и опипах знаците по металната пластина като слепец. В началото едвам усещах релефа им, после станаха все по-осезаеми, като че ли се издигаха под пръстите ми и придобиваха обем. Аз бях само ръка, опипваща метални издутини, които растяха и я увличаха след себе си, тя се плъзгаше надолу, все по-надолу, повлече тялото ми, и накрая се намерих в средата на някаква овална, излъскана повърхност, обградена с високи около четири метра скулптури, странни, но някак познати. Станах и излязох от овала. Наоколо – обрасла с тревисти растения долина, заобиколена от хълмове. Поех нагоре, по един от тях. Когато успях да достигна върха му и разгледах отгоре фигурите, разпознах в тях знаците, гравирани върху пластината на моята книга. Късно беше да съжалявам за непредпазливостта си. Бях изпълнен с огромно удивление и любопитство. Огледах отново местността. Докъдето стигаше погледа ми – никакви жилища, никакви хора. После дочух леко свистене, което постепенно се усилваше. Присвих очи: една зелена точка бързо растеше и се приближаваше право към мен, докато не се превърна в зелен дракон. Не беше истина! Халюцинирам! Не трябваше да хващам книгата без ръкавици! Затворих очи.Но голямата зелена халюцинация кацна до мен и ме побутна с муцуната си. Помъчих се да я игнорирам. Последва второ побутване. „Аз съм си вкъщи, в хола и до мен няма никой.”Отворих очи. Бях на един хълм, незнайно къде и кога, а един оседлан дракон ме гледаше закачливо. Бръкнах в джоба си, извадих увит в станиол половин недоизяден шоколад , отчупих си две квадратчета и му подадох остатъка. Той светкавично изстреля езика си, анихилира лакомството и се облиза доволно.