ХуЛите - Змия, захапала опашката си

Часовникът е с цвят на празнота,
а в пазвата му времето е спряло.
Денят ухае на презряла тишина
и с нея цикълът започва отначало.

Под прашен слой сивее огледалото,
температурата му-равнодушна нула.
Упоени мисли трескаво създават
илюзия, че вероятно съществувам.

От пъзелите на избягалото щастие
сглобявам нова версия на себе си,
добавям грях, вина на равни части,
за да се скрия от измамното спасение.

Изгубих правата на земните посоки,
около себе си въртя се в кръг.
Вертиго, но обърнато наопаки,
на себе си съм чужд и на света.

Мелодията на фиаското си композирам,
а в мен кръгът отново се затваря.
Пробождам мъртвите си спомени с игли
и ги събирам във хербарий на забравата.