ХуЛите - Бялата Луна

Нощта е вън, зад завесите –
обляна от бялата луна.
Сгушила си е в шепите
цялата земя.
Мракът бавно се разкъсва –
като мираж,
като черен сняг,
като саждите
по вътрешното
на клепача.
Чакам утрото –
страж
на тишината.