ХуЛите - Наднича август

По тънко пладне
лятото се спуска
на паяка във старите обувки.
Две перушинки
в троскота се гушат
и старият комин ги слуша, слуша...

Реката свети –
кожата на гущер,
изпил съня на обедното слънце.
По бреговете й –
роднини по съседство –
къпините едреят с топли устни.

Събира в шепа
орехът душата си.
Мравунякът е насмолен и кротък.
Пролайва куче –
плаши маранята –
заровено в прахта парченце восък.

Простряна, съхне
сянката на август,
нашарена от танца на светулки.
Денят облизва
кошерите бавно,
преди по равното да се търкулне.