ХуЛите - Хвърчило във небето на април и отначало

Аз помня за началото.
Стоя в началото.
Началото на всяко свое робство.
На всякоя привързаност – тъй здраво
като с копринени конци,
с конци капронени привързваме се към живота
и към хората…
Прибързано привързани към хората…
Към птиците, към слънцето и думите…
Привързваме се към нещата. Нещото,
което тук ни прави убедителни,
присъстващи и нишки от платното,
привързани със нишки към небето му,
заровили крилете си в земята му.
На този свят началото е сложено
преди началото на всяко наше
тъй сложно по начало съществуване,
тъй видимо-невидимо обвързано…
Линеят нишките,
конците са износени
и реем се в пространството на думите
и все по-странно става да сме нечии,
принадлежащи на началото по право,
отдалечавайки се от началото,
откъсвайки се
от всякакви причини и последствия,
от онова очакване,
което дълбоко ни нашепва да останем –
да бъдем и да чакаме началото
на началата.
Все в началото,
привързана с въженцето на спомена,
с тревата жилава на нова пролет
полюшвам се, преди да се откъсна.