ХуЛите - Сбогом

Беше рано за пролет, беше късно за сняг,
дъждовете бездомни се превръщат във враг...
През потайни пролуки трупат лепкава кал
и в калта се процеждат малки капчици жал!

Беше късно за полет, беше рано за здрач,
а Душата се носи - бял, самотен ездач,
между горе и долу е последният път,
умори се ездачът и изчезна отвъд.

Няма днеска и утре, има само преди,
няма нови обувки, има боси следи
и следи от копита...Стене празен домът
и не вярват стените в тази временна смърт!

Беше време за сбогом, беше време за здрач -
отпътува Душата сред пейзажи от плач...