ХуЛите - Анекдоти

ОПТИМИСТИЧНО
Когато синът на Колю Шантавият тръгна в първи клас, щастливият баща място не можеше да си намери от радост и гордост. Винаги търсеше място от където да се наслади над първите му крачки към голямата наука.
Веднъж застанал под отворения прозорец. Заслушал се той с наслада в гласчето на първолака.
-О, йес-а. О, йес-б. О, йес-в ... - упорствал вътре Колювият наследник по страниците на буквара.
"Браво, момчето ми. - възхитил се Шантавият и голяма доза удовлетворение моментално изпълнила бащините гърди. -Стараеш се, чувам. Някой ден може и министър да станеш, ако продължаваш така".

*
ЕСТЕТЪТ
В годините на тоталитаризма, много държаха да приобщават всички към ценностите на голямото изкуство.
По необходимост да отговорят на амбицията и за нова порция култура, група от кооператори попаднала на художествена изложба. Сред тях бил и един млад овчар, който се застоял дълго пред картина с нарисувано голо женско тяло.
Впечатлена от интереса, към него приближила една от уредничките и дяволито попитала:
-Хареса ли ви?
-Да, много - признал ценителят на художественото. - Ако бяха нарисували и една овца, щеше да е още по-хубава.

*
ВСЕОТДАЙНОСТ
Заклет рибар откровеничи пред друг.
-Ужасно съм ревнив. Дразня се, дори ако някой погледне жена ми.
-Прекаляваш.
-Виж, не ми ли достигне захранка за рибата, ще я хвърля в реката без никакви угризения.

*
ГРЕШКАТА
По една от алеите в Рая върви унесен в тежки мисли Свети Корил Философ. Вижда своя брат и бърза да сподели:
-Не сбъркахме ли някъде, Методий?
-Защо?
-Дадохме на българите букви за четмо и писмо, а те все на на глийския език налитат.

*
МЕЖДУ АВТОРИ
-Ако се бях родил преди Лев Толстой, непременно щях да напиша романа "Война и мир".
-Изглежда не ви липсва самочувствие, колега.
-Дори нямаше да са колкото неговите. Само някакви си хиляди страници, а десетки пъти повече.
-Колега, наистина отидохте прекалено далеч.
-Защо? Достатъчно ми е да опиша войната, която вече няколко десетилетия водя с жената. Е, ако нещо съвсем вземе да се повтарям и за разнообразието, ще надраскам няколко страници около временните ни примирия, дето са настъпвали понякога.

Цветко Маринов