* * *

Автор: artist
Дата: 10.02.2016 @ 09:30:35
Раздел: Поезия


Аз съм светлината
дарена от Слънцето,
която свети в зениците,
която прави денят ти усмихнат...

това не е подарък-
това е събитие,
но ти...ти, дали го разбираш...
Аз съм лунният лъч
в тъмната нощ,
който ти дава посока
и те спасява от лутане,
от дългото тягостно скитане...
това не е подарък-
това е събитие,
но ти...ти, едва ли разбираш...
Аз съм въздухът,
който вдишваш, издишваш,
който поддържа сърдечния ритъм,
с който живееш,
с който обичаш...
това не е подарък-
това е събитие,
но ти...ти, нима не разбираш...
Когато глас на камбана
те настигне в далечния път,
повтаряйки моето име,
това ще е истина-
няма да бъде събитие,
и няма да има ден,
и няма да има нощ,
и няма да има въздух за дишане...
ще секне дъхът ти тогава,
ще стихнеш...
обичах ли...бях ли обичан...
сега разбирам-
обичта е болка нестихваща,
а любовта е базнадеждно разминаване...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=183362