ХуЛите - Зима

Горещи вълма побелял дъх се стелеха около вкочанените му пръсти, милваха бавно снежинките, преди да ги втечнят, разтапяха и последните фрагменти суета, които се стичаха по ръцете му на тънки бледо розови вадички и капеха от лактите му долу, на заледената земя.
Не изпитах и грам съжаление към него.
Мръсен сакат просяк.
Поредния.
Знам им бизнес модела, имат си регионален шеф, който пък си има свой и т.н.
Днеска правят повече от мен, гадините мръсни.
Смърдят на умряло, седят по цял ден, чуканчетата щръкнали.
Хич не ме гледай в очите! Бегай!
Щях да го ритна, ако не ме беше гнус.

После тишина.