ХуЛите - Никога няма да те забравя

В топлата сутрин на двадесет и първи ноември две хиляди и четвърта година американския град Маями се готвеше за нов старт на деня. Една подир друга звездите изчезваха в синьото небе.
На улица "Кенеди" номер седем в средна на големина къща живееше младежът Хенри Дейвидсън. Той беше двадесет и един годишен, привлекателен, висок, с къса черна права коса, сини очи и добре сложено тяло, за което спомагаха редовните тренировки по карате. Хенри беше студент по специалността астрофизика в университетът "Нийл Армнстронг" в Маями.
Тази сутрин младежът се готвеше за поредната си лекция. След като прекрачи прага на своя дом, студентът вдиша дълбоко чист въздух и издишайки си рече на глас с възторг:
- Обичам този град! Флорида е наистина прекрасна по това време на годината! - след което Хенри се поогледа наоколо, затвори входната врата след себе си и се отправи към университета.
На същата улица "Кенеди" на номер деветнадесет живееше дама, която Хенри познаваше лично, много харесваше и уважаваше. Когато студентът излизаше някъде, винаги минаваше покрай къщата на тази жена с надеждата да я зърне и поздрави. Така беше и днес.
Наближавайки домът й младия мъж забави крачката си и в същия момент въпросната дама излезе от къщата и започна да подготвя маратонките си.
Нежното създание се казваше Дейзи Рос. Тя беше много красива, висока, с дълга руса права коса, със сини очи и с прекрасно атлетично тяло. Блондинката беше доста по-възрастна от Хенри. Тя беше семейна и имаше дъщеря, която следваше информационни технологии в Силиконовата долина. Съпругът на Дейзи беше капитан от пехотата и в момента беше на служба в Ирак.
- Добро утро, госпожо Рос! - поздрави младежът учтиво.
- Добро утро, Хенри! - отвърна на поздрава Дейзи.
- Как сте днес? - попита студентът.
- Благодаря, добре съм. Подготвям се за сутрешното ми кросово бягане. А ти, на лекции ли отиваш?
- Ами да. Както винаги - отговори Хенри.
- Приятен ден тогава! - пожела дамата на младежа и тръгна да бяга.
- Мерси подобно, госпожо Рос! - благодари Хенри проследявайки с поглед всяко движение на стегнатите седалищни мускули на Дейзи, докато тя не сви надясно на първия завой. Студентът беше смаян от видяното и за около минута не можеше да направи и крачка напред. "Господи, с какво божествено тяло си я дарил само", помисли си той и продължи към университета.
В един часа след обед младежът вече беше приключил с лекциите за днес и се пребираше у дома отново минавайки край къщата на Дейзи и отново със същата надежда - затаена в сърцето и душата му.
Хенри видя от далече, че приказната блондинка разтоварва от автомобила си няколко торби с продукти, тъй като тя се връщаше от пазаруване.
- Здравейте, госпожо Рос! - рече студентът, след като наближи новия бял "Форд Мустанг" на Дейзи.
- О, Хенри здрасти! - каза с усмивка на уста чаровната дама.
- Моля, нека ви помогна да пренесете торбите в къщата! - настояваше младежът.
- Благодаря ти, много си мил! - подчерта засмяната жена. Хенри грабна покупките и закрачи към дома й. След пренасянето Дейзи рече:
- Благодаря много Хенри за помоща, която ми оказа.
- Моля, моля, нали за това сме съседи, трябва да си помагаме! - възкликна той леко усмихвайки се на красавицата и гледайки я в небесно-сините й очите.
- Това, което държиш в ръката си, игра ли е? - запита любопитно Дейзи.
- Да. Днес си я купих. Това е очакваната с нетърпение от мен "Метъл гиър солид три" за "Плейстейшън две"! - отговори Хенри с добре изразено възхищение.
- Сериозно?! - учуди се дамата. - Значи е излязала. Аз съм голяма фенка на игрите за тази конзола и особенно на поредицата "Метъл гиър" - допълни тя.
- Така ли?! Поласкан съм от вас и от вашите фаворити! - изрече младежът, който беше още по-въэхитен от нейните думи.
- Ако искаш, сега можем да поиграем на новата ти игра с моята конзола - предложи Дейзи. - Разбира се, ако нямаш други ангажименти в момента - продължи тя.
- Съгласен съм - прие Хенри без да се колебае. - Много бих искал да играя с вас - допълни той.
- Но първо ще взема един душ за да се разхладя. През това време ти можеш да отидеш в хола и да пуснеш играта. Не се притеснявай, разполагай се като у дома! - заръча накрая дамата.
- Благодаря, госпожо! - каза вежливо Хенри и се зае с изпълнение на изреченото от изящната мадама.
"Защо пък да не погледна през ключалката на банята", помисли си младежът за миг включвайки конзолата. Той така и стори и пред погледа му се визуализира най-красивата гледка в живота му до този момент. Хенри се възбуди страшно много при вида на голото, мокрото и брилянтното тяло на Дейзи.
Няколко минути по-късно младия мъж реши, че е време да отиде на мястото си в хола, защото дамата вече привършваше с къпането си. Жената излезе от банята само по розов пенюар и отиде при възбудения младок, който не беше на себе си.
- Какво ще пиеш, Хенри? - поита Дейзи.
- Бих пийнал една чаша бяло вино - отговори студентът с леко притеснение. Блондинката извади от хладилника бутилка охладено бяло вино и наля в две кристални чаши. Дейзи седна на дивана до симпатичния мъж и протягайки му чашата каза усмихнато:
- Заповядай и наздраве, Хенри!
- Наздраве, госпожо Рос! - отвърна той и я погледна пламенно в очите, след което отпиха по глътка.
- Как е играта?
- Съвършенна е! Това е визуален шедьовър, който е плод на нашата дигитална ера! - рече Хенри с удивление и после се загледа за известно време в мократа коса на Дейзи.
- Хей, за къде се замисли? - любопитсваше дамата смеейки се.
- Ами аз... Просто се зазяпах в косата ти - призна студентът.
- Искаш ли да я докоснеш?
- Да! - отговори Хенри, който беше много развълнуван от предложението на Дейзи. Младежът прокара пръсти през косата на дамата.
- Имаш превъзходна коса! - възкликна студента, на което красавицата леко се усмихна.
Изведнъж ръката на Хенри неволно попадна върху гладкото лице на Дейзи и той преглъщайки заради силното си вълнение каза:
- Госпожо Рос, кожата ви е много приятна на допир!
- Шшшт...! Наричай ме просто Дейзи! - настоя дамата поставяйки показалец върху устните на Хенри и страстно ги целуна. И двамата вече бяха лудо-възбудени. Целуваха се страхотно, като се стараеха да дадат всичко от себе си. Не след дълго красавицата прекъсна целувката и дишайки дълбоко каза:
- Хенри, изчакай ме тук за момент!
- Както кажеш, Дейзи - рече младежът, който беше приятно изненадан от поведението на жената и се усмихваше с видно доволство.
След известно време мадамата дойде, хвана за ръка студента и го заведе в спалнята си. Там пред очите на Хенри се разкри невероятно-романтична гледка. Пердетата на прозорците бяха дръпнати, светеха само многобройни запалени свещи, ухаеше на екзотични аромати и звучеше известен блус на певицата Марая Кери.
- Хенри, съблечи се! - заръча му Дейзи. Младия мъж побърза да изпълни искането й, след което блондинката свали пенюара си и голото й тяло блесна на светлината от свещите.
- Ще танцуваш ли с мене, Хенри?
- Разбира се - отговори той. Двамата танцуваха и се гледаха в очите. По едно време с голямо удивление младежът възкликна:
- Дейзи, красива си като богиня на любовта! Обичам те с цялото си сърце! - след което я целуна по прекрасните й устни и я притисна силно към себе си за да я почуства с цялото си тяло. Хенри усещаше върху гърдите си втвърдените и топлите зърна на дамата, а тя от своя страна еректиралия му орган, който я подлудяваше с допира си.
След няколко минути на гореща игра на езиците един с друг студентът реши да мине зад гърба на сладострастната блондинка и прошушна в ухото й:
- Дейзи, косата ти е толкова влагоухаеща!
Хенри започна да прокарва език върху задната част на ушната й мида и в същото време нежно докосваше: големите й гърди, коремът й, интимните й части и бедрата й.
Дейзи извиваше тялото си като змия и стенеше от удоволствие. Възбудата все повече и повече превземаше душите им като поробител.
Дамата поиска да се оттеглят на мекото легло, където да продължат. Там тя се разположи по гръб и се разкрачи адски сексапилно. Младежът жадно впи устни в нейните гениталии и започна страстно да ги целува, ближе и смуче. Едновременно с това той галеше с върхът на пръстите си: задната част на колената й, вътрешната и задната част на бедрата й.
- Да...! Да...! Продължавай все така, Хенри! Много си добър с езика! - мълвеше Дейзи пъшкайки. След тези думи студента започна да я обработва още по-старателно с езика си и от време на време проникваше в нея с пръсти, вследствие на което тя потръпваше от неописуемото удоволствие. Хенри вкуси от почти цялото тяло на Дейзи, като особенно внимание обърна и върху прелестните й зърна.
След като и красавицата представи своето майсторство по френски ласки пред младежа и двамата пожелаха да пристъпят към половия акт. Дейзи легна по гръб и отново се разкрачи зашеметяващо.
- Хайде, жребецо мой, потопи се дълбоко в мен и ме накарай да полетя от удоволствие! - рече превъзбудената пищна блондинка. Хенри навляза бавно между вече много навлажнените срамни устни на Дейзи и застина за момент.
- О, Господи, искам този звезден миг никога да не свършва! - възкликна младия мъж.
- Аз също...! Аз също, Хенри! - мълвеше дамата и въртеше главата си наляво и надясно. Хенри подхвана полово сношение с нормален ритъм, като на моменти увеличаваше темпото. Това подлудяваше Дейзи и я качваше на седмото небе. Сенките на телата им танцуваха по стените и тавана и отразяваха всяко тяхно движение. Шумна оргия ги хвана в своя капан и за дълго не ги пусна.
Дойде краят. И двамата приключиха едновременно. Хенри свърши върху изпотените гърди на Дейзи.
- Ооо...! О, Дейзи! Просто нямам думи! - призна задоволения мъж дишайки дълбоко, след което целуна знойната мадама по челото.
Отдадоха се на почивка. Дълго време гледаха тавана с доволни изражения на лицата. В един момент Хенри каза:
- Дейзи, спомням си времето, когато се пренесохте да живеете в нашия квартал. Тогава бях петнадесет годишен.
После се погледнаха в очите и младежът продължи галейки лицето й.
- В мига, в който те видях, се влюбих в теб! До ден днешен не преставам да те желая с цялото си сърце!
- О, скъпи, много ме ласкаеш! - възкликна Дейзи.
- На колко си години, Дейзи?
- На четирдесет и пет съм.
- Обаче твоята физика казва, че е много по-млада за годините си.
- Благодаря ти за комплимента!
- Наблюдава ли преди няколко дена метеорния поток "Леониди"? - запита любопитно Хенри.
- Да. Беше много красиво! - отговори възторжено блондинката.
- И аз го наблюдавах и знаеш ли какво? Пожелах си да те любя! - призна студентът усмихвайки се.
- Може би има някаква истина в това вярване, може би има - рече Дейзи замислено и впи устни в тези на Хенри, който след няколко минути облада мадамата още веднъж.
Три часа по-късно студентът се готвеше да си тръгва. Красавицата го изпрати до входната врата и преди да му я отвори, тя го целуна за довиждане. В това време младежът хвана с двете си ръце добре оформеното седалище на дамата, силно го стисна и накрая каза:
- Дейзи, никога няма да те забравя!
- И аз, Хенри...! И аз, мили мой! Обичам те!
- До скоро, Дейзи!
- Всичко добро, Хенри! - пожела му блондинката и затвори вратата след него.
На следващия ден младия мъж видя, че господин Рос си е дошъл за да изкара годишния си домашен отпуск.
Споменът от страстното изживяване остана да топли сърцата на Хенри и Дейзи до момента, в който те щяха да имат възможността отново да са заедно.