ХуЛите - Свитъкът на мъртвеца

Амбицията и волята без подкрепа на опита, не са толкова силни и успешни. Момичето срещу него личи, още не е готово за съпричастност към целта. Налага се да потърси и намери обходен път, така да достигне до нея. Кой е най-правилният, отговорът на това се криеше срамежливо между останалите.
"По дяволите, обходните пътища няма да се откажат доброволно от своя недостатък, да настояват все за повече време. Без да се интересуват, крачещият по тях дали разполага с такова" - помисли журналистът, а каза:
-Оставам с впечатление, че приносът на дъщерята към онова дето го пише в книгата, никак не е малък.
Подхвърли като неангажиращо мнение журналистът и не очакваше да произлезе нещо по-особено. Само, че непознаването на обстановката и хората, винаги е поднасяло изненади. Младата библиотекарка демонстрира видимо желанието си да го подкрепи в разсъжденията.
-Споделям вашето мнение, - кимна усмихнато. - Показа се пред селото като ненаситна лакомница за дивиденти от най-ефектните обществени ситуации.
"Боже мой, какъв речник - констатира на ум човекът от пресата. - Някои от тия, които се напъват да свирят първа цигулка в медиите, дали си дават правилна сметка за факта. В село на доизживяване, тяхна връстница познава по-добре нотите. И води лъка върху струните по-мелодично от тях."
-Когато започнаха промените, Нешевата щерка излезе с едни гърди пред останалите. Ученичка и студентка е била, но едва ли има десетина дни прекарани с баба и дядо на село, а се появи да участва в преобразуванията. Дори в ликвидационния съвет я включиха. Какви пламенни речи само държеше около връщането на земята и приемане от хората в селото на тия новости, които идваха. Такива емоционални речи в киносалона правеше, че някои дето познаваха родителите й, бърчеха носове докато слушат нейните приказки. Тогава бай Васил още не беше се върнал да живее. Направи го по-късно, както ви казах, след смъртта на съпругата.
Нека схоластиците се упражняват над ролята и мястото на късмета за успеха на всяко начинание, неговият е в ръцете му. По-точно, тетрадката в която поне тридесетина от страниците бяха изписани собственоръчно от Васил Нешев.Едър, старателен почерк. Обзет от амбиция да внуши своето на другите, които ще четат или слушат. Дали ще му послужат тия пожълтели страници, ококорили се към неговите очи сега, журналистът нямаше представа, но усещането все пак си го биваше. Първата победа е с очертания, дава и самочувствие. Обратното би пратило по дяволите много от амбицията и желанието му да пристигне колкото може по-скоро до истината.
Благодари още веднъж за оказаното съдействие на младата библиотекарка. Дори почувства къде точно прегрява, но не се упрекна за това. Хората и без друго приемат такива работи по свой начин. А леките коли са като близначките, еднакви. Запалване, педали и скоростен лост. Сетне доверие към волана и напред.
Мъртвите са безценни свидетели за патологоанатомите и съдебните експерти. Живите хора за да станат такива им е необходимо да преминат през малко по-сложен процес. В който разследващите и очакваните от тях да станат помощници, често изпадат в една по-особена равносметка и положение. Дето има предостатъчно зависимости, а понякога несъгласуваните действия оказват влияние само на отсрещната страна. Тогава професионалният опит и убедената настойчивост, заемат важно положение. Притиснат свидетелят, непременно ще стане полезен към дадения казус. Уви, дъщерята на Васил Нешев не е просто костелив орех, а направо камък. От ония, речните с гранитен произход. Които измъчват предостатъчно водата, преди тя да ги превърне в ситен пясък.
Нешева не е била дете, пораснало в малко градче или някое из селищата по границата на родината. Съвсем обичайно за връстниците й, ако единият от родителите е бил офицер. Заслугите на бащата са отваряли широко всякакви врати за нейните желания и амбиции, но ето, течели са през това време и предостатъчно политически тромбоцити из вените и. Претърпели неуправляеми, стихийни метаморфози. Явление толкова характерно и не впечатляващо почти никого в съвремието ни. С толкова бронирана особа е дяволски трудно да се говори. Дори с пускането в употреба на двусмислие покрай истините в дневника на нейния баща. Всякакво желание за сравнение на почерка с размахваната като индулгенция тетрадка от именитият писател вече ще е кадър от розовите сънища на непоправим мечтател. Сега трябва по-малко да се унася в дълбоки размишления, а да отваря широко очите си. Защото колата му е стъпила върху асфалта на магистралата към София, а покрай него някои от водачите се вживяват като състезатели от Формула едно.

Цветко Маринов