Свитъкът на мъртвеца

Автор: tzvetcomarinov
Дата: 19.10.2015 @ 21:37:20
Раздел: Романи


Изключително скромен човек. Упорито избягваше шумните компании, особено много странеше от пиянските маси в кръчмата.
"Наистина е странна личност тоя Васил Нешев, - прие го без уговорки журналистът. - Затваря се за хората една толкова активна някога в селото личност. Вероятно останала такава и с пагони
върху рамената. Изглежда отведнъж промяната в поведението като да е справедлива и лесно разбираема. Тъгува по изгубената съпруга. Оправдано е и не влизането в кръчмата. Най-привлекателното място за оживени и безсмислени спорове в началото на промените. И на една от масите там да седи бивш ремсист, партизанин и офицер от запаса. Направо буре с барут за хората опиянени от алкохола. Стискащи в дланите си вече запалени факли, без да са наясно. Защо са ги палнали и какво да подложат на техния огън. Да застава човек на още удари след получените от съдбата и времето, това за всеки средно интелигентен човек е глупост и без птичи поглед. С такова лесно видимо и открито поведение, а да пише точно обратното в мемоарния си дневник. Недовършен само поради застигналата го смърт, това звучеше като мелодия с премного фалшиви ноти. С най-очевидното разминаване между познатата част от живота на Васил Нешев и онова в редовете на тетрадките, превръщаше фактът в някаква отвратителна безвкусица. Коктейл предназначен за анализ, но от умът на честен и добросъвестен изследовател. Не за омърсеното перо на някакъв, макар и обилно популярен в страната ни автор.
Младият журналист едва сега започна да усеща, колко сериозно е нагазил в някакво тресавище. От което вече няма да е достатъчна волята, за да се измъкне читав някак от там. Нарцисът от литературата и драматургията, при никакви обстоятелства няма да изложи пред очите му дневника на полковника. Очевидно ако знае и някоя такава истина, дето не се връзва с разказаното пред медиите или представяне книгата на читателската публика. Лелята на младата библиотекарка вярно, може да помогне при изясняване на някои спорни моменти, но какво от това. Ще се размине казаното с шумното дъвкане на конюктурата. Наклякала покрай книгата като езичници около жертвения огън. Заявленията на възрастната жена ще се приемат като дребни и безпомощни съчми. Изпитаният и обигран в тънкостите на политическите и обществени лабиринти писател не беше врабец, да се уплаши от тях. Стрелбата срещу него изискваше шрапнели, за да разчита на успех. От къде такива да се намерят, изглеждаше повече енигма, вместо просто аритметично действие. Много корабокрушенци са намерили спасението не защото знаят, че корабът им потъва, а защото са разчитали на друго.
За кой ли път младият журналист взимаше посока не защото е вярната, а че трябва да се върви. Тръгна.
-Разбирам, че може да прозвучи наивно и глупаво това, което ще кажа сега, но да си отворя устата за него. Когато хора като бай Васил Нешев са били активни читалищни дейци, не са имали под ръка компютри и лаптопи. Дори пишещите машини са разбираем лукс. Всичко е писано на ръка.Сказки, доклади, сценарии на вечеринките, излизало е от писеца или молива. На листове от тетрадки, бележници, а защо да го опровергаваме. Понякога и върху пригладена с длан амбалажна хартия. Храня надежда, че нещо е останало от господин Нешев. Такова, направено ръкописно. Прибрано или забравено някъде из читалищните помещения.
Лицето на момичето срещу него е отпуснато, сякаш цял час двамата вече са дискутирали по темата. Едва след продължителна пауза взе и се оживи. В зениците на очите запробляскваха първите насърчителни пламъчета. И да грешеше сега, младият журналист трябваше да ги приеме като зрънца от надеждата. Оставаше още малко колебание там, но ето, чу го с подробности.
-Селските читалища никога не са имали някакъв обособен архив, а както вървят реалностите днес, те самите ще изчезнат. Ние с вас, няма как да помним времето, когато е имало упорити кампании за събиране на вторични суровини. Където напористите участващи са държали, непременно да бъдат сред първите. И в името на това, вършели поразии и направо вандалщини. Заедно с ненужното и похабено от четене, много афиши отивали в чувалите от зебло. Дневници, тетрадки, все доказателства за истинската читалищна дейност.
Направо късмет е за желанието ви, че библиотекарката от която приех работата, по тия въпроси е имала свое мнение. Съхранила и пазила на тавана много неща. И сега още са там, а за причината, надявам се вече да се досетихте. Проверки за пожарна безопастност. Шетня от междуличностни акули, всякакви подобни. Каквито в столицата вие си имате в изобилие, а ние тук из малките села ги поддържаме колкото да не попаднат сред изчезващите видове.
Симпатичната библиотекарка взе да му харесва повече отколкото изпитото кафе. Онова, дето остави някакви бледокафяви пътечки по дъното на картонената чаша. Колебаеше се за молбата си, но прекрачи границата и трябваше да го изрази на глас.
-Ще ви бъда много благодарен, ако сред вашия архив - умишлено натърти на това, - намерите нещо писано лично от ръката на Васил Нешев. Мисля, че материалът за него, така ще получи още подкрепа.
Той умишлено не спомена фактът, че в книгата за техния съгражданин има вмъкнати няколко специално подбрани и вмъкнати между страниците ръкописни текстове. Очевидно неприязънта на младата служителка на читалището, здравата е награбила своето. Щом устата насреща, дори не си отвори за някакви корекции. Малките неточности винаги трябва да се заобикалят, ако ще се преследва голяма и важна цел. Усмивката върху лицето беше наполовина готово за съдействие.
-Мисля, че ще се намери нещо запазено. Само дето не съм толкова уверена, дали ще ви бъде полезно. За прегледност и лесно ориентиране, подредили сме в своеобразна класификация. Е, не разбира се точно според изискванията за библиографски справки, а да ни улеснява при търсене. Старите магнетофонни ленти и аудиокасетите единствено държим тук под око. В два кашона.
Искате ли...?
Не довърши предложението си, а подробностите бяха излишни.
-Благодаря, - кимна с усмивка журналистът. - Идете сама. Докато вие търсите и намерите нещо подходящо, ще се разходя из вашия център. Да го поразгледам. Едва ли ще ми се отдаде случай, да посетя отново вашето село.
Това оставаше за връх на сладоледа към неговата статия. Да го засекат с младата библиотекарка на тавана. Защото както си го вярват заклетите привърженици на оня американец, авиоинжинера Ед Мърфи при такава ситуация,все ще се получи нещо подобно. Някой да се досети, че има да връща книга, а друг изпитва неустоим глад за четене. И момичето така по-спокойно и уверено ще търси онова, за което е движело ходилата си по таванската стълба. Няма да се притеснява и около вероятността, гостът от София да изцапа някъде дрехите си или се блъсне в нещо. Каквито работи предлага в изобилие всяко подобно помещение. Разположено в непосредствена близост до покривните керемиди на сградата.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=181828