ХуЛите - Съблякох лятото от себе си

Съблякох лятото от себе си
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.

Петата ми ужили залезът
край онова море - на Афродита,
и дълго в болката му алена
сърцето ми ще куца упорито.

И ще се връщам тук наверно
с Луната - като Одисеев кораб,
превърнал себе си в таверна,
в която лятото танцува "Зорба".