Една автобусна спирка

Автор: mamontovo_dyrvo
Дата: 29.05.2015 @ 11:47:50
Раздел: Други ...


На автобусната спирка съм. Чакам автобуса. Все едно кой. За останалите люде – не знам. Сигурно имат цел.
Под навеса на един ремонтиращ се магазин стои странна особа. С японско излъчване. Вдигната коса опънала очите и, с шнола в кока. Шарена до безумие блуза напомня за копринено кимоно. Краката и са скрити от огромен, вертикално стоящ сак на колела. Върху него са положени още три чанти и един плик. Розов. Пие кафе. И ръкомаха.Сочи посоката на всеки минувач. Натам – насам – наляво... Безумен поглед. Луда е.
Деветдесет и четири се задава. Лудата започва да събира чантите. Внимателно, една по една. И плика. Накрая задърпва огромния денк към към вече тръгналия рейс. После се връща. Ново кафе... Указване на посоките... И пак автобус... И пак упражнението с багажа... И пак посоките на хората... Така е. Лудите си лаят...автобусите отминават.
Сепнах се. Осми автобус пропуснах. Да гледам как една луда маха. Добре, че и аз не съм луд.
Къде да отида се чудя? Точно така, пред парламента. И хванах автобуса. Право на протеста.
- Много сме, силни сме!
Махаме като луди – пръст нагоре, пръст надолу, пустосваме с едната ръка, а сега и с двете, а сега малко хоро, жива примка... Луда работа...
Така махахме и през зимата, полудели от глад, сметки и безумия...
Абе...Лудите си лаят, керванът си краде...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=180004