ХуЛите - Абитуриент

Същността избяга в плен
на временните удоволствия
и формата ѝ в мен
превъплъти се просто.

Блясък и разгул,
пияно нищо,
порокът е събул
душата хищно.

И аз крещя от радост,
че съм помъдрял,
животът – тази гадост
напълно съм изял.

И аз броя: едно,
и после две, и после три...
до 12 мойто его
изригна и се скри.

В гора от градски шум
и писък на коли,
юношеският золум
свърши във зори.

Едно грандиозно превъплъщение
на ученическо нехайство,
цветно шумно погребение
на младежко тайнство.

по време на баловете 2015 г.

ботьо