ХуЛите

Душата ми се луташе самотна
дълго...много дълго...
Сърцето ми те търсеше изконно, дръзко...
Извайвах те в съня си неспокоен нощем,
изгарях и се стапях
от тази нежност горестна,
от тази сграбчила ме обич...
и бягах, бягах, бягах
от тази непосилна неизвестност
в мрачният ми ден безкраен,
в трудният ми път нагоре...
бягах все към тебе, обич моя,
за да те докосна с топлината
на очите си зелени
и да прогоня сенките надвиснали
в красивия ти поглед...
бягах все към теб,
за да стопиш със устни ледовете,
в които така отдавна ме заключи времето...
Скъпи мой,
обичта е крехко, нежно, светло цвете...
и само Бог решава
на кой, кога и как да го даде...