ХуЛите - Клатунчо

- Клатунчоооооо! Къде си, бе маскара?- гласът на бай Пейо гръмна като камбана над притихналото селце - вместо да пееш на двора, пак ли си се скрил?! Защо те храня, бе дяволе?! Кълвеш зърното като разпран, а полза от тебе – ни за пукната пара! Три дни яйце не сме видели! Сега ще ти покажа как изгряват „звезди посред бял ден”!

Възрастният мъж грабна дряновицата, подпряна до портата и клатейки се, се затътри към курника. Там, в един ъгъл се беше заврял Клатунчо – големият шарен петел на бай Пейо. Подари му го най-големият син, когато преди години си беше дошъл за Великден. От четирите му деца, никой не беше останал в България. Прокудени по чужбина, заминаха едно след друго, заедно с челядта си. Със стрина Добра останаха сами да кукуват на стари години. Като донесе петела, Ваньо рече на баща си: - Ето, погледни какъв наперен момък ти купих! Хем шарен, хем гласовит! И от сериозно потекло,само малко накуцвал, че като гонел една бяла кокошчица, се спънал от бързане и си навехнал крака. От тогава походката му станала клатеща. Затова ще го наречем Клатунчо. Иначе бил много продуктивен и весел. По цял ден пеел песните си. А за кокошките да не говорим – наред ги подкарвал, без разлика от цвят и възраст! Всички прихнаха в смях, а бай Пейо тежко отсече: - Ще го видим този хубавец каква работа ще върши, ако ли не - знаеш ли каква вкусна супа ще стане от него!
Но и до ден днешен, Клатунчо си живееше и царуваше в кокошкарника. - Като моят Клатунчо, няма в цялото село, даже и в околните села! Наперен певец и голям мъж. Станахме двама в нашата къща. Сутрин пее единият, нощем – другият! – и се усмихваше хитро. Една вечер седна в кръчмата да пийне със съселяните си и те го закачиха: „ Не можахме да разберем кой по-добре пее у вас! Трябва да попитаме стрина Добра. Тя най-добре знае! Напоследък и ти взе да понакуцваш, Клатунчо ли те накачи?!” Той не им остана длъжен: „Може да накуцвам, ама поне съм чист! Погледнете се вие, бе мърльовци! На пърчове миришете. Откога не сте се къпали?! Коя жена ще ви погледне! Когото си искате питайте, това е истината!” После глътна ракията, хвана дряновицата си и пое пътя към горната махала. На другата сутрин, той излезе тихо от стаята и седна на прага. Сякаш разбрал мъката на своя стопанин, Клатунчо го доближи и се сви в краката му. Пейо кротко го погали: - Ех, стари друже, не ни бива вече... И ти нямаш настроение за песни и забавления... Ама трябва да се постараеш, че стрина Добра яйца чака, питка да замеси. Пък като не става, не се притеснявай! Заместник ще намерим! Ти ще го обучиш как да приласкава кокошчиците, аз ще събирам яйцата и ще ги нося на нашата добра стопанка. Нали така?! Един живот имаме, ще го изживеем задружно, както и досега. Хайде сега, бягай в харема си и ако не друго, поне създай малко паника на твоите женички! Да видят, че петли пеят в тази къща!