ХуЛите - Къдрици от валс и стих

В гласа на пеещ летен мъж днес светлина
празнува. Върти ни в цветен валс, изтекъл
от пръстите на Шостакович. Лудина
полета на роклята ми ускорява – леко.
И лъхва на цигулки пицикатото.
Мелодията му притегля ме - към този,
който с безвремие намята лятото.
Този, след който пеят и тревите -виртуозно,
разресват с песните си ветровете му -
мъжът дошъл в преддверието на щурците.
Върви ме той. В танцуващи полета ме
преследва. С взор и глас през мен до дъно скита.
Летим. Ръцете ни подхвърлят небеса.
Докосват шепотно върбака на мечтите.
Освобождават с жест на нотните листа
мастилените птици. И те връхлитат
клавиши на пиано. Плисват в струните
движение, та стъпки да валят незримо .
Косите му по тях да слязат и целунат ме,
за да ръмят отново стихове и рими.

https://www.youtube.com/watch?v=WPjNphbbla0