ХуЛите - Аз, Създателят

Вървя си из парка по пътя към работата, дишам слънчеви лъчи, гълтам зелена пара от дърветата и си мисля разни работи:
Съвременни езотерици твърдят, че всеки сам създава света си. Така учела квантовата физика. Интересна хипотеза... Срещу мен тичат две красиви момичета. Мокри от потта фланелки, прилепнали към тялото анцузи, учестено дишане. Мдаа, е бива ме като Създател. Вирвам нос в небесата, но не толкова, че да не забележа, хм, „създанието“, което излиза от напречната алея. Е, тук съм се олял. Явно никой не е съвършен. Създателят тоже. Или някой ми се бърка? Някой друг Създател? Добре де, не можем ли да се разберем Създателите и да си създадем свят, в който всичко да ни харесва. Само мацки с прилепнали потничета и никакви напречни алеи. Просто си изграждаме ясна представа в какъв свят искаме да живеем, кратък напън, хоп, и готово. Да, ама нещо не се получава. Не, че не се напъваме, о, на това сме царе. Само, дето, ясната представа ни се губи. Това, което не искаме ни е кристално ясно. То е около нас. Всеки ден го усещаме, дъвчем, преглъщаме го. А какво искаме? Хайде, за мацките се разбрахме. Друго? Другото май не е от този свят. Как да си представиш нещо, което не си виждал? Можеш ли да обясниш на слепец по рождение какво е „червено“? А пък, трябва ли да буташ къщата, ако не знаеш какво ще построиш на нейно място?... Що не?! Ами, ако тя вземе, че се срине под собствената си тежест, докато кротичко си кюташ вътре? Не целта е важна, а Пътят към нея. Това не съм го измислил аз... Майната и на целта...
Малей, докъде задълбах! А и до работа почти стигнах. Я, всеки да си оправя света по собствена идея. Моята е кристално ясна – мокри фланелки и учестено дишане.

Из „Размисли върху тоалетната чиния“