ХуЛите

Кой ли ме преведе
през дългите ми тъмни нощи,
в които лутах се пронизана
от безнадеждност и безпомощност...
В мрака на досадните
и монотонни дни,
кой ли подари ми
слънчевото изобилие и цветна пъстрота,
отразени в погледа на птица...
За ръката хванал ме,
показа ли ми някой пътя
през изгарящия зной
и пясъчните бури на пустинята,
изпепеляващи сърцето и очите ми...
Сама откривах стръмните пътеки
нагоре към непостижимия и светъл връх
наречен равновесие,
където всеопрощаващата обич,
високо над човешките възможности
премахва непосилния товар
от страст, очакване и корист...