Тайната ми книга
Автор: Albatros Дата: 31.12.2014 @ 10:11:43 Раздел: Поезия
Дали когато славейчето пее,
не ни говори мировата скръб?
Дори и пистолетите в музея
понякога опасно стрелят в гръб.
На раните ти някой капе восък –
и гледаш го с добра човещинка.
Но колко му е да те шамароса
приятелски протегната ръка?
Дали когато иде ти момиче,
при теб не спира вещицата зла?
А ти наместваш с жеста си привичен
отново розовите очила?
Дали със страх не си прочел писмото,
предназначено може би за друг?
Със лявата – щом гали те животът,
в миг дясната се свива във юмрук.
И вярваш, все тъй вярваш, че ще бъде
от влъхвите реденото за теб.
В килията на този свят – осъден! –
ти си свободен като вятър в степ.
Нечаканото винаги пристига.
Мечтаното си тръгва, без да щем.
Животът е единствената книга,
която ние пишем – и четем.
|
|