Кой би желал

Автор: ivliter
Дата: 23.09.2014 @ 15:24:32
Раздел: Поезия


В дланта си самотата пак поднася
блудкаво обещание за бъдеще –
сред облачната пяна
топи се слънцето,
като снежинка паднала в дланта ми.
Нелепо,
миналото ме изтласква
в нелепо бъдеще.
Ех, вече толкова слънца стопих…
Животът ми – следа безцветна
от капка по стъклото на живота
накъде изтича!?
От нищото се спуска вечерта –
безшумно диша звездната й гръд –
ще мога ли да се намеря в нея,
щом не успях в деня си!?
Над мен искри
измамен блясък от звездите –
нима на слънцето не е измамна светлината!?
Денят ти бил такъв,
какъвто сам си го направиш –
важало същото и за нощта.
Кой би желал такава празна нощ,
безлунна и самотна,
като отминалия ден,
макар от ярко слънце осветен!?

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=176028