Изборът (Момичето с перлените коси)

Автор: gringo
Дата: 17.09.2014 @ 16:18:41
Раздел: Романи


Седма глава (продължение)

-Така-а-а! - провлачи доволно депутатът, - Сега светът изглежда по-различен! - той забърса със салфетка устните си от полепналата по тях пяна и се наклони към младежа: - Ще ти споделя нещо лично, момчето ми, защото освен пред теб, няма пред кой друг да си излея душата си.
Аз съм на петдесет и пет години, пари имам, заради които си имам и ядове, както виждаш, депутат съм, демек, успял в обществото. И е вярно. Но хората само това виждат, едната страна на медала - парите, колите, жените..., а цената, която плащам - да говоря от трибуната как работя за добруването на народа, докато всъщност участвам в ограбването му, да се подлагам и да съм пешка, местена от истинските властници без лице и да живея с мисълта, че могат да ме гръмнат, ако решат, че не играя по правилата им - как мислиш ти, лесно ли е? Приятно ли ми е да разговарям вечер с приятели, които всъщност са ми врагове и да се наслаждавам в компанията на красиви жени, които ми се усмихват и ми се възхищават, а аз да не бъда сигурен дали така се държат заради самия мен или заради парите и положението ми?... Малко послъгах - ясно ми е, че е заради парите, подаръците, възможностите да им помогна и че ако остана без стотинка, веднага ще ме зарежат. Какво мислиш ти, млади момко?!... Всеки би ли издържал на това непрекъснато напрежение? На тоя натиск от всички страни? Ти например? - Пръча впи настоятелно очи в Теди. -Топки се искат за това, момчето ми, железни топки! И вуйчо ти ги има - за разлика от тия помияри с изплезени езици, дето можеш да ги видиш из разните му там приемни и чакални на министерствата... Да-а-а, свикнал съм му на кофти страните на тоя живот „във висшето общество”, защото се борих за него, платил съм си и плащам и сега... И съм готов да посрещна всякакви предизвикателства. Защото и сега съм твърдо убеден, че без парите човек е загубен. Ако не бях депутат, ти щеше да си в затвора. Аз те спасих. Но ти замислял ли си се, че парите, които дадох на някои хора в тоги, а и на някои без тоги, за да ти запазя задника, съм получил за далавери, лобистки закони, от рушвети за уреждане на тоя или на оня. И че ако не бях аз, мошеника и крадеца-депутат, животът ти щеше да е разсипан. Е, кажи ми тогава, как да направиш своя избор, основния и най-важния избор - да плюеш на принципи, норми, морал и да подгониш успеха със всички средства, или да се откажеш от красивите и скъпи неща и да си останеш честен, но беден.? Това е въпросът, както казва оня, датския принц, във всеизвестния монолог - „Да бъдеш или да не бъдеш!” „Богат!”- допълвам аз. За още по- ясно ти давам пример с мен и оня доморасъл Цицерон, духовния ти настойник Кольо. Задавал ли си си въпроса, защо повече от два месеца не беше ходил да го видиш? Не е от мързел, а от неудобство. Усещаш, че си се променил, че не следваш неговия духовен път, а си отишъл да се продадеш на вуйчо си за пари.
Пръча донякъде си даваше сметка, че историята с изчезналия милион и нелепата смърт на двамата младежи го бе стреснала доста осезателно. Бе се самоуспокоявал до този момент, че е достатъчно умен, за да върви по острието на бръснача, без да се нарани, но съдбата му удари болезнен шамар и го подтикна да преосмисли някои свои новопридобити навици от последните благодатни за престъпници и политици години. Все пак Пръча не бе убиец. Разбираше, че не може да се откаже от досегашния си начин на живот, но не искаше да се чувства отговорен за сина на сестра си, да живее с мисълта, че му е провалил живота... Две момчета вече си отидоха безсмислено в разцвета на силите си и и вината за смъртта им , макар и косвена, беше негова.
- Дано правилно ме разбереш, Теди. Аз цял живот съм живял като вълк-единак. Мислил съм само как да стана депутат, да имам пари и да правя това, което ми е приятно. Полагах труд, образовах се, но и осъзнавах, че по законните начини мога да стигна само до подстъпите на властта, но никога няма да ме приемат в елита, никога няма да бъда от каймака на обществото... И започнах на който трябва да се подлагам, на който трябва, да чупя кокалите, бил съм момче за всичко в Партията, докато ме забелязаха. Няма да ти разказвам всичко, а и не бива... По-важното е да осмислиш какво ти казвам сега. А то е, че аз ще продължа по моя, избран от мен съвсем съзнателно път и ще стигна докрай, дори с цената на живота си, но без теб. Мислех, че ти помагам. Това щеше да е така, ако искаше да си като мен. Но според мен не си. Хората сме различни. Това, което е истина и най-прекрасно за едни, други дори и не забелязват и му се надсмиват. Затова човек трябва да има куража в този единствен живот да върви по пътя, към който го тегли сърцето… Доколко ще е щастлив или нещастен е съвсем друг въпрос. Не е важно къде ще свършиш и не бива да се упрекваш, ако животът и обстоятелствата се подиграят с теб. Но ако ти се подиграеш със себе си и станеш марионетка на чужда воля, пък била и най-хуманната, си обречен. И нищо няма да струваш и ти, и живота ти, пък ако ще и да ти издигнат паметник, висок колкото Айфеловата кула. По си чувствителен, имаш качества и може би ще си щастлив в друга среда и сред други хора. Не се чувствай задължен да работиш за мен, защото те спасих след историята с наркотиците. Вече ми се издължи, така че може да си спокоен.
- Ама, чакай, вуйчо, как така... - опита се да протестира племенникът му, който слушаше монолога на вуйчото със смесени чувства....
- Спокойно, не съм свършил още. Нека се изкажа докрай, пък тогава ще имаш и ти думата по въпроса. Аз няма да те оставя, но според мен ти не печелиш от прекалената близост с мен. Не се знае как ще се развият нещата с мен. Ти трябва да продължиш следването на право в Университета и да го завършиш с отличие. Дотогава историята с наркотиците ще се е забравила и ще има давност. С пари ще те подпомагам, приеми това като стипендия, а ако си прекалено горд и смяташ, че ще се справиш сам, може да започнеш и да работиш. Но ще ти е прекалено тежко и според мен не трябва да отказваш парите ми. Ако си упорит, за ума ти не говоря - имаш в излишък, може да стигнеш до ниво, от което ще дърпаш конците. Моят опит ,моите връзки, моите пари са на твое разположение. Но не трябва да се забъркваш повече с бандити. Сега те знаят като „дясната ръка” на Пръча. Това трябва да се промени.
- Вуйчо, не мислиш ли, че се поизхвърляш малко?! - отново направи неуспешен опит да го прекъсне Теодор, но Петръчки отсече:
- Изслушай ме първо! Нищо не губиш. Това е единственият ти шанс да успееш в обществото. И да не се наджопаш до шия, та и повече, като мене в лайната. Има две причини, поради които не можеш да ми откажеш. Първата е, че се чувствам виновен, дето забърках в мойте гангстерски далавери сина на сестра си и сега си длъжен заради мен да приемеш предложението. Да се спася от чувството си за вина спрямо теб и майка ти. Втората причина е, че няма друг път към успеха. Ако се заинатиш като магаре на мост, ще провалиш себе си, ще огорчиш и мен, и най-вече майка ти. Трябва, извинявай за грубите думи, да си извънредно тъп, за да направиш такава дивотия!
Пръча забеляза, че Теди го гледа малко объркано, като пляснат с мокър парцал, и реши да кове желязото , докато е горещо:
- Ти, като си чел толкова и си бая информиран по въпросите на световната конспирация и политика, знаеш ли защо прехвалените братя Кенеди са имали възможност да се включат в политиката? Защото баща им е натрупал пари от контрабанда на алкохол по време на сухия режим и това му е дало възможност да финансира предизборните им кампании. И още познанството му с хора от тъй нареченият „Синдикат”, които погледнали благосклонно на желанието на стария Кенеди да вкара сина си Джон във висшите сфери на властта. Нали и те имали интерес - де да знаят, че като яхне белия кон, вече президент, Джон младши ще стане непослушен. И че ще се наложи да го отстрелят... Далеч съм от мисълта да се сравнявам с със стария Кенеди, а пък теб с някой от синовете му. Толкова за прехвалената американска демокрация!.... Това е само един от многобройните примери, че в политиката не става нищо случайно. И ако се поразровиш зад кулисите, ще изровиш такива гадости за толкова популярни с честността си и филантропията си Далай Лами и майки Терези, че ще ти се доповръща. Та да не ме разбереш неправилно - не съм намислил президент да те правя... А за бай Кольо... мисля, че той е най-малкия проблем в сравнение с мойте ядове.
- Има ли възможност да му се помогне?!- вдигна обнадеждено към него глава Теди, все още под впечатление от точния му анализ на проблемите им към момента и най-вече от предложението към него. Допадна му идеята да се отърве от вуйчовата опека и грижи и му олекна, като го чу да казва, че с работата си за него като добре платено „момче за всичко” са изчистили задълженията помежду си. Изпита облекчение и с изненада установи, че започна да диша по-леко. Първият му порив бе да откаже всякаква подкрепа от страна на депутата Петръчки и негов вуйчо, защото го мамеше с любовницата му, но след кратък размисъл предпочете да се вслуша във вътрешния си глас, който му нашепваше да не прибързва.
Петръчки бе глътнал останалата бира и зяпаше разсеяно по посока на бара. Бе решил да даде възможност на племенника си да смели казаното от него и поради това направи малка пауза. Тактик бе Панайот Пръча и умееше не само да закачи рибата, но и умело да я извади от водата.
- Върна ли се вече? - попита той племенника си, който, не разбрал, че вуйчо му се шегува, го погледна учудено:
- Откъде да съм се върнал?
- Оттам, където се беше отнесъл! - засмя се вуйчото и Теди се усети, че го бе взел за зелено канарче. Засмя се и той.
- Още по една? - предложи, като видя празната чаша на вуйчо си. Сериозната допреди малко атмосфера се разведри.
- Защо не! - Пръча с облекчение си помисли, че щом Теодор не започна да се муси веднага и не му отказа на мига, има шанс да приеме предложението му. „Поне него да не го мисля... А моите бакии ще си оправям сам...”

Следва

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=175912