ХуЛите - Мисли за вината и първородния грях

Понятието вина е свързано неразривно с понятието грях. Те са като сиамски близнаци. При всеки извършен от нас грях, нашата съвест /която е живият олтар на Бог в душата ни/ реагира с чувството за вина.
Следователно чувството за вина е право пропорционално мерило за извършен от нас грях. Това е за отделната вина. Интегралната /Целокупната/ вина в живота ни е отражение на Интегралния /Целокупния/ ни грях. Но що е грях? Справедлив въпрос.
Грях, в смисъла на моето разбиране е всяко Отклонение от Бога. Следователно всеки грях е грешка, но не всяка грешка е грях. И тук идва ред на подозрението, че вина няма, защото преди нея лежи дълга верига от причини и следствия, губеща се в безкрайността, на която не можем да хванем края. Но тук рискуваме да допуснем грешка /не грях/. Защото преди да извършим дадено действие, ние имаме свободна воля. А тя се изразява в правото на избор!
По този повод Платон възкликва в текста си "Митът за задгробното въздаяние на Ер" /от "Държавата" на Платон/:
"Виновен е, който избира, а Бог е невинен!"
И наистина, каква вина може да има Бог за наш избор. Затова, когато сме пред избор ние всъщност сме на кръстопът. Кой път да хванем - Греховния, или Праведния? С Мамона ли да бъдем, или с Бога? На черния овен ли да седнем, който ни отвежда в Долното царство, или да възседнем белия овен, отвеждащ ни в Горното царство /както е в знаменитата приказка "Тримата братя и златната ябълка"/. Седнем ли на черния овен, поемаме вина /но не както комунистите "поемат вина с мезета" (публично изказване на Филип Боков)/, която нашата съвест мигновенно маркира. Защото, както в малкия ни мозък е съсредоточен центърът ни за физичиско равновесие, в нас трябва да има и център за нравствено равновесие. Просто съвременната наука още не се е добрала до това място в мозъка ни, където той е лакализиран. Този именно засега неоткрит център, е физическото седалище на съвестта ни. При всяко нарушение на нравственото ни равновесие, той реагира, отчитайки и калкулирайки вина. Тази вина постепенно се натрупва в нас и ни преобразува дори физиологично - изписва се в погледа ни, а след това и в чертите на лицето ни. Това, което за обикновения човек е невидимо е, че тази вина променя трайно и нашата аура. В резултат дори животните започват да ни разпознават и ни "надушват" като виновни и греховни, и бягат - странейки от нас. Това съм го виждал с очите си. Избягват ни и по-сензитивните хора. Иисус казва: "Светило на тялото е окото... Затова, когато окото е тъмно и лукаво и тялото е тъмно и лукаво." Тук Иисус ни разкрива една Велика Тайна, която впоследствие е разисквана и от Тиер дьо Шарден. А тя е, че окото не е материално, а е съсредоточие на Светия Дух и на Материята в Божествена Златна пропоция, която ние нарушаваме извършвайки грях и ставаме виновни. И така, при редовно съгрешяване, потъмняваме. От нас вее хлад, мрак и смърт, които чувствителните живи същества усещат и побягват. Защото всеки бяга инстинктивно от хлад, мрак и смърт!
Нататък всички знаем какъв е интегралният резултат - портретът на Дориан Грей!
Както казах по-горе, у всеки съществува център за нравствено равновесие. Той е локализиран в мозъка. Този център сработва още щом детето придобие първите си "пристъпи" на съзнание. Когато възрастните се опитват да го учат, че нещо е добро, в смисъла на моралните норми на обществото и го карат да прави това добро, ако това добро не е "Божие добро", детето получава "пристъп" на реакция за отказ. То не желае да върши това "добро", защото усеща чрез упоменатия център, че губи нравствено равновесие. Възможно е детето да се изчерви от срам, да изпита вътрешен гняв и чувство на съпротива към принуждението отвън да върши "доброто" в смисъла на моралните ценности и норми на обществото. И още тук детето прави своя избор - да откаже да извърши това "добро", за да не наруши заложеното от Бог в него правилно усещане за добро, или да го извърши. Във втория случай, то ще извърши грях и ще получи усещане за вина. Следователно вина се трупа още преди обществото да ни "обучи" да действаме в синхрон с обществените норми и ценности за морал. При някои този център не е развит на нужната висота /така както има хора, които по-трудно пазят равновесие при ходене по въже/. Такива хора натрупват "пасивна вина". Тя е неосъзната вина. Постепенно те могат да натрупат огромно количество такава вина. Но тя не води незабавно до възмездие, пооради неосъзнатостта на деянието. Но стига тези хора в даден момент да достигнат по-висока степен на духовно развитие и очите им да се отворят за нравствените ценности и добродетели, тази вина от пасивна се превръща изведнъж в активна. Тогава е по-добре да не сме на тяхно място. Защото, както казва Иисус, ще изплатят всичко до последния кодрант!
Като резюмирам, искам да кажа, че човек от малък е заставен да избира между Бог и обществото. Всеки избор в полза на второто е вид нравствена деградация на индивида. Той трябва да поддържа постоянна връзка с центъра си за нравствено равновесие. Това е което пази и истинското му здраве. Защото тук е мястото да си спомним думите на премъдрия Лао Дзъ: "Нарушителят на Дао умира!"

Иисус Христос, който ни насочва към:

"Да възлюбиш Господа, твоят Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила." (Второзаконие 6:5),

ни учи, че тази заповед е най–голямата от всички:

29. А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
30. и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. (Марк 12:29, 30).

Същностно първата Божия заповед, следователно, се състои в това да обичаме Бога повече от всичко останало. При един любовен акт, чрез който жената забременява, има моментно отдаване на мъжа - по времетраене, колкото и кратко да е то, когато тя принадлежи повече на него, отколкото на Бога. Същото се отнася и до мъжа в копулационната двойка. Ето в това е по същество порочността на зачатието /наричана често Първороден грях/. През време на акта за създаване на детето двамата изгубват връзка с Бога и нарушават първата Божия заповед, сторвайки немалък грях. Този грях преминава и в плода. Затова всяко дете заченато по този начин е греховно.
Нещо повече. Ако една девойка е девствена, то още след дефлорирането й настъпва скокообразна промяна в изражението на погледа й. Тази демонстрация прави още навремето Демокрит, който среща една и съща девойка в два последователни дни. На първият ден й казва - здравей девойко. А на вторият - здравей жено!
Както вече отбелязах именно окото не е материално. В него живее Светият дух в симбиоза с материалното. Дефлорацията на една девойка я превръща в жена и съответно променя степента на прозрачност на тялото на Светия дух в окото. А това придава по-различно изражение на погледа, което се улавя от опитния мъдрец.
В любовния акт ние се отлъчваме от Създателя и това е грях.
Тежко на деца, създадени дори без любов - при блудство, изнасилване или просто секс за удоволствие.
По същия начин и преди да са били дадени /като писмена/ Божиите заповеди на Мойсей, Бог е наказвал за несъблюдаването им техните нарушителите /защото тези заповеди под друга форма са кодирани в човешката съвест/. А е известно, че непознаването на законите не ни освобождава от наказателна отговорност. Веднъж "записани" в съвестта на човека, макар и не в писмен вид, тези заповеди имат ранг на Божествен закон и всеки бива наказван за нарушаването им. Когато говорим за първородния грях на Адам и Ева, той е архетип на първородния грях, осъществяван впоследствие при всяка копулация. Бог е съществувал преди Адам и Ева, защото в Битие са поднесени цели две версии /еклектично вложени в тялото на Стария завет/, за създаването на мъжа и жената. При първата от тях /Битие: 1:27/, те са възникнали едновременно, докато при втората /Битие: 2:22/ жената произлиза от ребро на мъжа. В Битие ясно е казано, по повод Едем и Дървото на живота, че Адам не трябва да яде от плодовете му, "за да не стане един от Нас" /Боговете - Елохими/:
22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. /Битие: 3:22/
Следавателно не само Бог, но цяла свита от Богове са съществували преди Адам и Ева. Откъдето е видно, че и Божието условие за етика към Бога, указано от Иисус /Марк: 12:29, 30/ е съществувало по времето на Адам и Ева, както законът на Архимед е съществувал и действал, преди Архимед да го е открил и както всеки кораб, който не е спазвал съществуващият, но все още неформулиран от Архимед закон, е потъвал при нарушаването му. Адам и Ева са нарушили това Божие условие и са "потънали", като потъващите кораби нарушили закона на Архимед /преди неговото формулиране - равносилно с даването от Бог на Мойсей на Божиите заповеди/. А "потъването" на Адам и Ева е наречено "първороден грях".