ХуЛите - Купища хайку

Босите ми пръсти
и старите ми хайку
в потайна доба.

В сивия ден
откъде ми дойде
тази усмихната мисъл?

Над кишата
се подава -
кокиче.

Парченце мокър сън,
полепнало
по клепките ми.

Трева и вятър,
и щурци.
И яркото нощно небе.

Пълнолуние.
Хълмът -
наметало от мрак.

Най-кратката нощ
е тъй ярка!
Гръмко се оригват жаби.

Горска пътека.
Вода бълбука
в рекичката и в бутилката ми.

Камък,
гущери,
дъбове.

Ето го -
скритото царство
отвъд дърветата.

Ухае на руни -
билки, изписани
по камъните.

-Ще полея.
-Ще разходя кучето.
Лятото с дядо ми.

Набиваме диня.
Мълчим.
Старият и аз.

Дядо ми
през лятото.
Юлски сняг!

Има бръмбари
в главата ми.
Светулки!

Луната позира
за скица
в три стиха.

Говоря си сам.
Изведнъж -
хора насреща ми!

Полунощни щурци.
Капки падат от листата.
Милиони звезди.

Милиони звезди.
И една от тях
пада.

Гениален си.
Личи Ти
по звездите.

Небето след дъжд.
Метеор -
отцеждаща се капка.

Ръката ти се грее
на парата
от чая ми.

Облаци
от пламък
са дърветата.

Листата -
златно езеро
в мъгливата утрин.