ХуЛите - Приключенията на Макси / част първа/

Вчера татко се прибра със кутия у дома.
В нея нещичко скимти.
-Тате! Що е туй кажи?
Татко весел се разсмя:
-Има четири крачка,
бяло е като мече,
и е с розово носле,
щом те види ще залай.
Хайде, Ети, я познай!

-Куче! Куче е това!
Мое ли е вече! А?

-Питай го, ще разбереш!
Хайде Макс! Излизай!... Беж!

Беж... И ей ги там двамина –
Ети, с Макси по килима,
бягат, гонят се, играят,
и бели геройски правят.

Първо Макси за закуска,
взе, че куклата й схруска,
чехълът на тате грабна,
а от мама, грим открадна,
в печката носле опърли,
в огледалото се хвърли,
скри се после под чержето
и със него на гърбето
взе да хапе, да ръмжи...
Ети пък –пищи, пищи:

-С Макси как да се оправя!
Той не ще добър да става!
Хапе! Ще ме изяде!

-Я-а-а,не се плаши дете.
Кученцето е добро,
но детенце е и то.
Време му е да поспи.
Лампата му угаси!

Щрак! И в хола притъмня,
Макси жално запищя
вой нададе, взе да лай,
що ли с Ети не играй?

-В магазина ще го върна!-
татко към вратата тръгна.

-Не! Туй няма да се случи!
Тате! Той е ... мое куче!

автор: Екатерина Митева