Музика като тъмнина

Автор: marcusjunius
Дата: 21.06.2014 @ 18:07:08
Раздел: Други ...


Съвсем не беше вечер, а музиката се лееше като тъмнина, на талази през улицата и после надолу към реката, където нямаше кой да я чуе, освен водата. Иска ми се да напиша, че музиката се лееше от стар грамофон, поставен на перваза на белосана кирпичена къща, а една немирна ръчноплетена дантелена завеска, задявана от вятъра, все се заплиташе в рамото с игличката и караше гласа на певицата да пресеква, сякаш задавен от сълзи.
Един такъв стар стар грамофон щеше да звучи в такт със сърцето на онова момче с изподрани от трънаците крака, което тича надолу по хълма към реката със самоделна въдица в ръка. По пътя към реката момчето минава покрай схлупената къщурка, в която е казанът за ракия на селото. Пред нея, леко наклонена на една страна си почива натоварена с дърва каручка, а недалеч незавързано сиво магаренце спокойно пасе бодилите около селския път. Наоколо ароматът на къснолетни треволяци се смесва с острата, любопитна миризма на ферментирали джанки и на гореща ракия, миризма, която все напомняше на момчето за един разказ, на Йовков ли беше, за диво и тайно любене на двама млади в колиба насред полето... На задната стена на къщичката-казан една дървена врата се открива направо над реката – от там във водата се изхвърля сварената, вече ненужна пращина. В малкия вир под дървената врата винаги се въртят пасажи от замаяни кленове и мрени, които пируват с остатъците от преварените алкохолни плодове. Но момчето не лови риба зад казана – пияните кленове и мрени никога не се интересуват от черни щурци, както и пияните хора никога не се интересуват от истинските примамки на живота. Два завоя по-надолу по реката има голям вир с подмоли, в които се крият едри риби, а и да не кълве, момчето ще се съблече голо и ще цопне в средата, в най-дълбокото, ще потъне чак до дъното, ще забие крака в студената тиня и ще протегне ръце нагоре. Ако усети с върха на пръстите си горещината на слънцето, ще знае, че реката се е предала на жегите и е станала по-плитка, по-уморена, по-готова за есенните дъждове.

Иска ми се да напиша, че музиката извира от стария грамофон, че прозорецът е отворен, за да я пусне на свобода, и че ветрецът си играе с дантеленото перде, сякаш за да е сигурен, че момчето ще намери своята къща, когато се върне от разходката до онази река.

Съвсем не е вечер, а музиката се лее като тъмнина.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=173962