ХуЛите

В небето украси от тъмно и синьо.
Остатък от буря, развихрени облаци.
Събуден от чуденки вятър преминал
в "Дали?" и "Кое?" отразяват прозорците.

Ръцете пердето разкъсват и вижда се -
трепти телевизор във тон със светкавици.
Очите-звезди са се вперили в нищото,
заслужено-слушащи, търсещи граници.

Кога е забравен вкуса на самотното?
Гуляят с останки от Божия музика.
Човекът-ловецът, кръвта и животното.
И отговор, стичащ се бавно по бузите.

Нима не усещаме колко безчувстени,
изстинали истини ваят чудовища?
Естествени думи за всичко изкуствено -
отчасти, от чужди, оформят зародиши.

Обича да вярва и вярва обичащо.
Докосва без пръсти безплътно мълчание.
Разпръснати същности. Временно ничии
комплети надежда плюс нежност в съ-знание.

*************************************
Посветено на един пропуснат рожден ден.