Априлско
Автор: genab Дата: 24.04.2014 @ 19:08:00 Раздел: Поезия
В деня на мойто коронясване,
под клетвата на кръст червен
едно дете, като мънисто синьо,
издъхваше с мъждукащо сърце.
Годините по бялата позиция
неспирния ми бяг следят.
От тичане петите ми пулсират
между живота и смъртта.
И трябваше до кръв да се сражавам
със диаграмите от болничния ад.
И да объркват морните зеници,
дали вън съмва или пада мрак.
Стоят обидени неписаните страници
и строфи незаписани гълчат.
Но ето, тича мойто оправдание,
света понесло в чантичка на гръб.
И няма днес от мене тъй богата
със виещи сирени всеки ден.
За живите, за неродените
с букети спира пролетта пред мен.
А ти трептиш, закичен щедро
със рискове, мой празник бял!
Дали ще стигне нишката ми,
на клетвата да устоя?
|
|