ХуЛите - Завръщане

Пак съм тръгнал към теб. Нищо ново не нося -
нищо друго, освен нерешими въпроси.
Пак посягам към теб и отново те искам,
без да знам докъде е разумното в риска.
Пак те гледам стаен там, на тясната пряка -
като малко дете, приютено от мрака -
както диво зверче гледа в яркия огън,
а да стигна до теб сякаш, вече не мога.
Сякаш, вече не съм онзи същият вятър,
гонещ бурите вън и вълнуващ житата…
Непохватно дете, притаено във мрака -
пак съм тръгнал към теб.
Знам, отдавна не чакаш.