Екзотичното ченге

Автор: tzvetcomarinov
Дата: 24.03.2014 @ 19:20:42
Раздел: Романи


След напускане градската следствена служба, капитан Миладинов с основание можеше веднага да забрави случката. Неговият замисъл и цел щяха да родят плодове, но малко по-късно. И сред тях най-незначителен ще е тоя, колко ще
лепне съдията на хванатия за разпространение на наркотици. Тежкият социално-обществен проблем, не се вълнуваше от някакъв единичен, скромен успех. Затова и любопитството на спецът по борба с организираната престъпност щеше да нарастне, едва когато наркопласьора не пристъпи прага на съдебната зала.
Кривата на емоциите неочаквано лесно падна и в канцеларията на шефа. Той в първия момент беше готов да раздава шамари, но още от следващия, рязко намали темпото. Можеше и така, от недомислие и прибързаност да се намери сам между тях. Защото в буквален смисъл, нищо кой знае какво не бе се случило днес. Представителят на горната инстанция е присъствал на шаблонен разпит и толкова. Не е проявил интерес към другото из тяхната следствена служба. Като началник, той не е длъжен да седи постоянно зад бюрото. Не представляваше особена трудност да измисли обяснение, че е бил някъде в съда, прокуратурата или полицията по работа. Имаше достатъчно приятели там, които ще дадат положителен отговор ако има евентуално питане. За добро или за лошо, Малджански не присъстваше при разпита, но върху това ще разсъждава, но едва когато възникне необходимост от него. Сега да звъни до главното, не му изглеждаше като толкова сполучлив ход. Тоя Николов, може и наистина да е имал някаква лична работа, туширал е с проверка на един начинаещ следовател. До два-три дни, не се ли размирише, не бива да си пъха доброволно носа в миризмата. А има ли възможност, тогава ще опита да научи и повече за посещението на софиянеца.
От всички замесени по задължение или с някакъв интерес по неудачника с пакетчетата, най-заплетено изглеждаше положението на стоящия в периферията на събитията Малджански. От една страна, той просто извади късмет с неявяването на разпита. Логично, това щеше да доведе до някакви, макар и тънки усложнения. Защото каквито и обяснения да беше направил пред оня, появил се така неочаквано в следствието, стърженето между зъбите щеше да го има в нечии уста. Малък проблем в сравнение с другия, който го дебнеше търпеливо в засада.
Окръжната следствена служба заемаше горния етаж на сградата, но Малджански веднага още след гафа, разреди качванията си до там. С повечето от следователите беше приятел. Като авториттет на градското, той можеше да подбира с какво ще се заеме и разполагаше от това с достатъчно свободно време. През което да влезе във всяка от канцелариите, където няма посетител. Сега рискуваше да се засече с другия, но не биваше и неговото отсъствие от стълбището да заприлича на криеница. Затова избра като решение на казуса, да вечеря в ресторанта. Докато се засекат на една маса.
Другият очакваше в най-скоро време да седне в шефския стол на окръжната следствена служба. Вероятно смяташе в тая връзка, че вечерната обстановка и посетителите на заведението, ще ускорят събитието. Малджански добре познаваше навиците му, позволи си десетина минути преднина в които да отвори вратата на заведението. И да отиграе вътре нещо от сорта - "запазена маса". Не сбърка в изчисленията, другият се появи с педантична точност в рамката на вратата. Изражението на лицето му подсещаше запознати с клюки от следствието, че твърде скоро ще трябва да обръщат повече внимание на тия влизания в скъпия ресторант. Заелият предварително маса го вълнуваше, как ще мине разговора след малко до нея.
Следователят към окръжното се ориентира бързо и седна на един от свободните столове. Опитните в разговори хора, винаги могат и с лекота боравят с незначителни фрази, ако до тях случайно е застанала келнерка да чуе или донесе поръчката. И двамата заговориха все банално известни неща от ежедневието на града, но знаеха отлично, кога да сложат главното на масата.
- Какво стана? Изтървахме момчето за едната бройка.
Нямаше и грам съмнение в главата на Малджански, че кандидатът за шеф на окръжното е запознат със случилото се миналия ден. Въпреки това, наложи се да обрисува нещата отново. Колкото и обективност да влагаше в тях, личеше прекрасно, недоволство имаше в чертите на другия през цялото време на говоренето му.
- С вързани ръце съм - изпъшка съвсем като в безизсходна ситуация нетърпеливият кандидат за шеф. - И приятел да ми е прокурора по-нататък в нещата, трудно ще се навие да подмени член и алинея от обвинителнието при така стеклите се обстоятелства.
Срещу подобна логика и топ-следовател като Малджански, трудно би намерил нещо достатъчно ориентирано да възрази. Спести отварянето на своята уста, но това не задоволи оня, който сериозно и упорито искаше да става шеф.
- Можеше да я свършите тая работа и предния ден.
Боже мой, ето колко просто и лесно било всичко. Градският спец по борба срещу престъпността, веднага се досети за онова, популярното. Дето се ръси с повод и без повод за бабата и дядото, но се въздържа от него. Предпочете мълчанието между чашите на масата Винаги това е по-добро от някаква конфронтация, претъпкана достатъчно с неизвестни. Причина основателна, той да задържи погледа си в очите на другия.
- Имат при тях Николов, но работи повече с кадрите. Така и не успях да разбера с никаква гаранция, дали тоя ден изобщо е идвал в нашия град.
Така си е. Не искате ли да се оплетете повече в кълчищата, не се заигравайте с нея. Ще идва кадровик чак от София. Да види работата на следовател, който е на два петъка служба. Хайде сега, вицове. "Не успял - повтори на ум последно чутото Малджански, - а от мен иска да съм го предвидил. Браво". Валмото сякаш беше станало незабелязано кога, но по-сбито и трудно за разчесване. Чувстваше се той задължен на следователя от окржното и без чуждо напомняне. Искрено бе обещал да му помогне, а ето как всичко се обърна от нищото.

Цветко Маринов

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=171951