Музей на душата

Автор: mariq-desislava
Дата: 23.01.2014 @ 15:29:29
Раздел: Други ...


Това е текст, който никога не свършва,
защото животът всъщност е стигма
върху сърцето или където си пожелаеш.
Поезията спи.
Не я събуждайте – кръгла като въпрос,
безименна като матрица,
а досадата дълбае неумолима яма,
докато годините превиват рамене в догми и самоотричане.
Човешко е да си поет, божествено е да си ничий,
да се самоопределяш е амбиция,
подвластна на всеки смъртен,
но когато паметта замръзне и пътищата сами се изпътуват
творчеството ще е само навик,
жертвоприношение пред безчувствените очи на мирозданието.

Това е свят, който никога не свършва,
защото започва всеки ден от кота нула -
ти се сътворяваш в душата на другия,
а другия е винаги в теб.
Времето винаги свършва на най-неподходящото място,
защото вечно тиктака наобратно,
а отговорите са добре дегизирани любови
с прецизно отсечени сънища
вместо дни.
Материята ни поглъща елегантно
наедно с ръждясалите ни устои,
никак не е странно, че не се познаваме,
даже никак.
Да се самоопознаеш точно в този свят е излишно,
защото никога няма да свърши,
докато не започнеш да пишеш.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=170397