Когато си тръгвал за Алберобело

Автор: mig
Дата: 14.01.2014 @ 16:09:53
Раздел: Любовна лирика


Ще ме рисуваш?! Опитай – по памет.
Вплела в косите цветя!
Вяра ми беше. И радост - за двама.
Птица си бил: отлетя.

Каза ми: тръгвам за Алберобело.
И ти повярвах, че - сам.
Белият каменен град – от неделя -
плоча над мен е, до свят.

Как всеки цвят, всяка багра помръкна!
Бялото в мен - вкаменя.
Щом настояваш, рисувай ме - мъка.
За радостта закъсня.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=170164