ХуЛите - Царкинята с малкия пръстен

Царкинята с малкия пръстен
Заспа до прозореца с двора
Ръцете и тихо помръдваха,
Клепачите трепваха с хора,
На всичките песни в очите й,
На няколко цветни мелодии,

Любовта й, полята с мечтите й,
Тихо стъпваше с радост и гордост,
И се смееха малки кокичета,
Той е там, в утрото бодро,
Той е там и я чака до къщата,
Построил я е, ето я, виждате
С всички истини, без капка умора...

Царкинята с малкия пръстен
Се събуди тръгна из двора,
И не търсеше пътя безпътен
И не искаше сънища с хора...