ХуЛите - Приятелите с вторите ми ризи…

Приятелите с моите втори ризи
с обърнат гръб стопиха се в сумрака.
Изтече времето на чуждите капризи.
Черта и край. Сърдечност не дочаках.

Изгребаха до дъно всяка хапка
от общата трапеза - за разтуха.
Изпиха виното - човешка кръв. До капка.
И веч не се видяха, нито чуха.

От старите албуми оскърбена
ме гледа пожълтяла тишината.
Приятелите – моята вселена,
забравиха, че хранех с дух душата.

Ако поискам някога в неволя
поне ръкав закърпен да ми метнат,
ще го дадат ли без да им се моля
и без с калема да чертаят сметки?