Неограничен кредит

Автор: centsche
Дата: 09.09.2013 @ 10:19:11
Раздел: Фантастика


Разказът е спечелил приза "Златната гондола" за най-добър фантастичен разказ на 2007 год., а също така първо място в национален конкурс на дружество "Тера фантазия" - Бургас.

Георги вървеше по “Фердинандова”, после свърна по “Ернс Телман” и на следваща дясна пряка изникна офисът. Първият етаж на стара, излющена сграда – явно отдавна необитаема – се кипреше след осъвременен ремонт.
Големи прозорци – почти колкото цялата стена, с первази, облицовани с тъмни плочки, създаваха усещане за стабилност и просперитет. Пред ъгловия вход стоеше изпънат мъж в черна униформа с надпис върху десния джоб на ризата “Атрокс – сигурност”. Над въртящата се врата искреше в златисто името Авидитасбанк.
Георги се втренчи в огледалните стъкла. Искаше да надзърне как е вътре. Приближи се. Сложи ръка да заслони светлината, почти навря носа си в стъклото, когато усети внимателно издърпване. Благ глас му каза:
-Заповядайте, господине! – ръката и лицето на охранителя подкупващо му предлагаха да влезе.
Георги се беше натъкнал на рекламата само веднъж след полунощ докато се приспиваше с филм за вампири, полегнал пред телевизора до похъркващата домашна чума. Във филма се лееше кръв на поразия, но от толкова изгледани еднотипни ужасии /а реалната спи до него/ вече нищо не можеше да го впечатли и да задържи интереса му. И изведнъж...
“... без поръчители, без доказване на трудов доход, Вие ще получите: ако сте до 25 години – 5000 лв., до 35 – 3000, до 45 години – 1000 лв. Заповядайте още утре на Вашия Специален ден без такси за разглеждане и обслужване на кредит! Възползвайте се!”
Съвсем за кратко карта на града с обозначеното местонахождение на банката смени впечатляващата красавица в делови костюм, който не държеше да скрие женските й прелести, а напротив – подчертаваше ги. Точно костюмът заостри вниманието му и го разсъни. За съжаление след месец Гошето /както го наричаше палавото Наде/ щеше да навърши 45. Няма за къде да се помайва - силна оферта, а Надето искаше да си прави модни кичури и да си удължава косата.
Споменът и разсъжденията вихрено прекосиха мозъка му нашир и надлъж. Закотвиха се от взето решение. Георги смело бутна въртящата врата. Тя го пое и изплю в салона.
Красавица дваж по-обемна в бюста, то-тънка в талията и по-заоблена в ханша от рекламната леко му кимна и с поглед го покани да седне на стола отстрани на бюрото й.
-Какво ще правим с Вас?– приглушено го попита след обичайното “добър ден” и преметна крак връз крак, но не толкова размахващо както в “Първичен инстинкт” – все пак се намираха в банков офис.
Обаче първичният инстинкт на Георги за притежание и загуба се събуди. Мълниеносно го преряза мисълта, че Надка ще си мятка краката по други мъжки рамене, ако не осигури парите за глезотиите.
-Разбрах, че отпускате кредити без поръчители. Мога ли да кандидатствам?
-Естествено – и красавицата веднага му предложи молба за попълване.
Засечено – 20 секунди по часовник – толкова бе необходимо на Георги, за да прочете и попълни молбата.
Служителката взе личната му карта. Учудено вдигна вежди и го погледна.
-Предположих, че ще кандидатствате за 3000 лева.
Мъжът благодарно се усмихна, но сви вежди и вдигна рамене все едно каза: какво да се прави? – годинките си вървят.
-Господине, не съжалявайте! Вие просто не сте изчел най-долния надпис – и тя посочи карето със ситно изписаните редове.
Но кой мъж в неговата зряла възраст ще признае пред тая апетитна... банкерка, че не може да фокусира дребния шрифт?
-А... Не съм обърнал внимание, но Вие може да ми кажете.
-О, да... Задължение ми е да Ви обясня, нали? – и тя изви чаровно устни. - Точно за хора, кандидатствали до месец преди изтичащия срок – навършване на 45 годишна възраст, предлагаме специална оферта. Ние Ви отпускаме 1000 лева, но ако ги изхарчите днес, наведнъж и без остатък, те ще Ви се възстановят. След първоначалното възстановяване ще може да ги харчите както си искате и те пак ще Ви се връщат. Единственото условие е да не използвате банкнотите за покриване на кредита към нас.
-Аз не можах добре да разбера – невярващо се зачуди Георги. – Как така ми се връщат?
-О, господине, нима сте забравили Вашата любима книга “Понеделник започва в събота” и точно частта с петачето? А забравихте ли как Ви се е искало да имате монетата и да се наливате със сок и газирана вода на аванта? Но това са детски мечки. Сега ще разполагате с цяла пачка от 10 лв.
-Това... това сериозно ли е?
-Съвсем сериозно – служителката вече не се усмихваше. Строгост и властна авторитетност се излъчваха от осанката и гласа й. – След като Ви го съобщих, имате на разположение 3 минути, за да решите. Втората вече тече.
Зелените й очи го приковаха. Той усети как се надига вълната на желанието за притежание - да има, да разполага, да харчи... А нещо... балансът на фирмичката се закучи... Ама какво са 1000 лв.? Просто джобни пари, щом винаги ще му се връщат. Е, така де – каза си Георги – още един дребен кредит. Разсъжденията отнеха няколко секунди. Междувременно договорът в два екземпляра беше пред него и той без колебание го подписа.
Вече навън с пачката в джоба Георги се замисли как да изхарчи наведнъж 1000 лв. Обиколи няколко магазина за бяла и черна техника. Никъде нямаше цена, закована на хилядарка или поне малко отгоре, колкото да допълни със собствените пари от портфейла. Заболяха го краката да обикаля. Можеше да ги изхарчи и за нещо непотребно. Ами ако после не се възстановят?...
И изведнъж... блесна светлина в тунела от мрачни мисли: ще покрие част от ипотечния семеен заем. Влезе в неговата банка /без име, за да не излезе скрита реклама/. Касиерките го познаваха - през ден въртеше мижавите пари от собствения бизнес. Усмихна им се, размени два-три лафа и направи вноска по кредитната си сметка. Това броеше ли се за изхарчване? Тъкмо излизаше от банката, бръкна за кутията с цигари и... А! Бре мама му стара, пачката наистина се върна!
Започна невиждано харчене.
Купи два стека с цигари и плати с десетачки. Не стига, че прибра ресто, ами се върнаха и банкнотите. Последваха: нови сносни обувки – само 250 лева, бельо за Надето, гривна за дъщеря му, маркови маратонки за сина, тънка, златна верижка за къщната ламя и пълен резервоар за колата. Пак за него, но кожен портфейл – 300 лева. Е, колко са 300 лева, щом има неограничен лимит за малки харчове?
Днешният ден беше отписан за работа. Звънна на Надка да го чака на тяхното място по обичайното време, за да й даде подаръка. Междувременно видя двама авери. Покани ги на чашка и с удоволствие поръча какви ли не кулинарни екстри и питиета. Погъделичка си самочувствието от опулените им физиономии, когато плати и остави огромен бакшиш.
Отивайки към любовната квартира, мина покрай неговата банката. Отдавна трябваше да са затворили, но вътре още светеше. Няколко човека разлистваха документи и се звереха в компютър. Касиерката, при която внесе парите, седеше оклюмана, с подути очи на стол отстрани и току си бършеше носа. “Какво ли толкова е станало?” – се зачуди Георги и щастлив подмина, предвкусвайки предстоящото блаженство.
Ех, Наде, ех - кеф!... То бяха прегръдки и целувки, то бе възторжено квичене като видя цената /189.90/, последвано от бурни ласки... Георги на тръгване не можа да се въздържи и отброи половината пачка. Е - това е да си ларж!
След полунощ си беше вкъщи. Домашните отдавна спяха. Жена му отривисто беше пуснала резачката и предизвикваше лек, звънлив резонансен отговор на сватбения кристален сервиз от витрината. Хм... И на самата витрина.
Той остави подаръците и бръкна във вътрешния джоб, за да се налюбува на стоте бройки десетачета. Сториха му се твърде малко. Изброи ги – само 42. Притеснено пребърка всички джобове, пликовете на подаръците, чантичката с документи... Само 42 и нито една повече. Кръвта се оттече от лицето и ръцете му. Изведнъж стана невероятно студено. Срах го стисна за гърлото и парализира мислите и реакциите му. Георги се отпусна на дивана, впери очи в нищото и така остана до сутринта.
И както са казали “утрото е по-мъдро от вечерта”, и ако не по-мъдро, то не толкова страшно. Развидели се. Георги излезе от вцепенение. Към мозъка зациркулираха телесни течности и отново започна да мисли. Ще отиде до Авидитасбанк, за да попита накъде се стопи пачката, която обещаха да му се връща.
Красавицата любезно го посрещна и стана:
-О – о! Никога не сме имали по-изпълнителен клиент от Вас! Току-що сме отворили, а Вие бързате да се издължите.
-Как така да се издължа? – вкопа се в мраморните плочки Георги.
-Не си ли прочетохте договора?
Мъжът мълчеше смръзнал.
-Хайде, седнете, отпуснете се – подкани го тя – и спокойно ще изясним недоразуменията.
Оказа се, че възползвайки се от невероятното предложение за възвръщащите се банкноти, Георги е подписал не договор за една година при лихва 10%, а за 10 дена при същата, но на ден. За всеки следващ ден от него се очакваше да издължава по 100 лева главница и 100 лихва – общо 200, които е задължително да заработи чрез рестото при пазаренето. Ако не успееше да внесе поне главницата, сумата се удвояваше. Клаузите в договора бяха точно и недвусмислено упоменати със съвсем нормален шрифт. Трябвало е преди да се впусне в шопинг да ги прочете.
-Не се притеснявайте – ласкаво го погледна банкерката. – Преди година дама успя да върне заема за 6 дни. Със закупеното отвори собствен магазин и от тогава насам е наш преференциален клиент. За нея вече не важи възрастовото ограничение. От Вас очаквам същото.
-Аз... обаче... на мен... – замънка Георги и изведнъж изстреля – ми ги няма парите.
-В смисъл?
-Имам само 42 десетачета.
-Само? – ококори се тя. - Да не би да сте раздавал от тях?
-В същност... аз дадох на Надето и... май и бакшиша дето дадох...
-По дяволите! Значи не сте алчен?
-Шефке, извикахте ли ме? – веднага се отзова охранителят.
-Да, Атрокс /лат. atrox - жесток/ , оказа се, че Гошето не е за Авидитас/лат. aviditas - алчност/банк, а само обичал да се прави на важен. Какво бихме могли да му спретнем?
-Момент да направя калкулация. Да... В плюс имаме: банкова касиерка в голям стрес с последваща пукната язва и задължение от 1000 лв., пет продавачки, обвинени в кражба и уволнени, помощник златар, набеден в присвояване на ценни метали, а бендзинаджия в отклоняване на оборот – първият –само набит, а вторият – зверски пребит. В ресторанта си крадат – не го броим. В минус имаме: зарадвани две деца, съпруга, любовница, двама приятели и келнер. Сметките не са в негова полза. Шефке, препоръчвам да предоставиш неограничен кредит на внимание.
-О, ти си изключително жесток! Но нека първо да му дадем шанс. Може би той ще приеме да заработи и върне парите според договора?
Георги гледаше както парализирана мишка гледа змия преди да бъде погълната. И през ум не му беше минало, че щом банкнотите се връщаха при него, то те вече не бяха при онзи, на когото е платил, освен ако ги даде от сърце. Чу, че има друга възможност и веднага попита:
-Кажете с какво можем да заменим задължението ми, но само не ме карайте да мамя хората? Изобщо не подозирах какво съм им причинил.
-Добре, добре. Писна ми вече от тебе – ядоса се банкерката. – Давай останалите 42 бройки и беж да те няма, докато не си ме ядосал.
-И... – отрони се от устата му.
-Казах: да те няма!
Георги не чака друга подкана. Бързо напусна сградата. А навън се разгръщаше ведър, прекрасен ден. Цвърчащи лястовици се стрелкаха и разнообразяваха простора... Тръгна в една посока. Спря. Сети се за нещо. Обърна се и пое в обратната, но два големи багера препречваха улицата. Машините приближаваха старата, излющена сграда. Едната я заръфа и изсипа отхапаното в самосвал.
А?!! Къде беше Авидитасбанк?
Първият етаж имаше изпочупени прозорци, продънено дюшеме и дори поникнало растение посред стаята.
Заля го облекчение и колкото повече го обгръщаше вълната на спокойствието, толкова повече избледняваше споменът от предния ден. По едно време си помисли: “Цяла нощ не можах да спя. Какво съм отърчал рано сутринта да гледам как ще разчистват терена за кооперацията.Поне месец ще мине докато с момчетата от фирмата дойдем да слагаме дограма. Да взема да се прибера вкъщи и да отпочина ли?... “
У дома би следвало да няма никой – щерката в университета, сина на тренировка, жена му... Но в спалнята нещо се движеше. Рязко отвори вратата. На леглото, полегнала като Даная под златния дъжд, разляла рубенсови форми извън еротичното бельо /от къде ли му е познато?/ го чакаше неговата съпруга.
-О, скъпи, толкова ме изненада със златната верижка, че си взех почивен ден. Удостои ме с внимание и искам да ти отговоря със същото.
Неограничен кредит на внимание?! – изведнъж му проблесна.
Помо-о-щ!!!


Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=166789