ХуЛите - Двата коня

Срещнали се два коня от двете страни на оградата на една конюшня.
- Как я караш, братко? – попитал Рошав.
- Супер! – отвърнал Хубав от вътрешната страна. – Тук е прекрасно! Хранят ме, поят ме, разхождат ме! Леко се вее разчесаната ми грива! Не е като твоята – сплъстена и пълна с бодили. Ела да живееш при мен! Ще бъдеш в пълна хармония, сит и доволен.
Рошав се замислил и попитал:
- За живота в лукс не те ли карат нещо да вършиш?
- Дребна работа. Господарят обича да се фука с мен. Язди ме пред приятелите си и те искрено му завиждат.
- Даваш да те яздят! – възмутил се Рошав.
- Какво толкова? – сбърчил в учудване конски джуки Хубав.
- Не е за мен! – отсякъл събеседникът му. Казал довиждане, врътнал се и препуснал на воля.
Минало време. Младостта се търкулнала надолу по склона. Рошав улегнал. Сетил се, че има приятел във фермата и отишъл да го посети.
Зад оградата Хубав пристъпвал гордо, но нервно въртял глава и когато Рошав се вгледал, видял, че има охлузване при холката.
- Как си, друже? – попитал.
- Доволен от живота! – екзалтирано отвърнал другия. – Хранят ме, поят ме, решат ме и ме издигнаха в длъжност.
- Че какво толкова правиш? –учудил се Рошав.
- Тегля двуколката. Господарят на мен е поверил безопасността на своята жена и деца! – и махнал с глава да пропъди нахалните мухи от раните си.
Рошав укорително свил уши. Решил да го извади от невежеството. Подмамил го с предложение:
- Искаш ли да дойдеш заедно да преследваме кобилки?
- Ти пък! На мен ми ги водят спънати в бокса. Защо ми е да търча след някоя и тя да ме отреже?
Рошав казал довиждане и умислено се отдалечил.
Минали няколко зими и лета, когато Рошав случайно се озовал в околностите на фермата. Отдалече видял приятеля си, полегнал до купа сено, бавно да дъвче.
- Хубав, как я караш? – изцвилил отвън оградата.
Умореният се надигнал трудно, приближил и едва отронил:
- Добре съм. Хранят ме, поят ме... , а ветеринарят идва всяка седмица да ме преглежда.
- Виждаш ми се изморен.
- Разбира се, че ще съм изморен! – троснал се ядосано. - Знаеш ли каква важна работа ми възложи господарят? Във фермата е пълно с трактори и техника, но той предпочете аз да изора градината в собствения му двор. Това не е чест за всеки!
- Каня те при мен на свобода! –натъртил Рошав. - Там никой няма да те кара да ореш, да те впряга и да те яха.
- Шегуваш ли се? - изцвилил възмутено. - И да се простя със здравните осигуровки?
- Както искаш. Пак ще намина.
Рошав се появил след няколко месеца и се изненадал, щом видял Хубав добре охранен и нищо неправещ.
- Май при теб всичко е наред. Пък аз взех да се притеснявам.
- Ей! – възкликнал Хубав – Много си черноглед! Ето, че доживях до пенсия. Хранят ме, поят ме... Много съм доволен! Другата седмица ще ме водят на екскурзия с камион, за да не се изморя по пътя. Ела после да ти разкажа къде съм бил и какво съм видял.
След седмица Рошав специално дошъл, за да чуе как си е прекарал приятелят му на екскурзията, но не го зърнал в двора. Няколко добре гледни коня извърнали презрително глави от вида на чуждия прошляк. Той мярнал встрани Черньо – един от тукашните приятели на Хубав – да гризе голям кокал.
- Черньо, завърна ли се Хубав?
- Върна се – изджавкало кучето между две похапвания.
-А доволен ли е?
- Доволен съм! – благодарствено излаял Черньо.
„Брей, че глупаво куче!” – си казал Рошав и попитал:
- Хубав къде е?
- Тука е! Не го ли виждаш? – ядосало се кучето. – Ей, го на! – и посочило кокала.
Рошав се натъжил, но после живнал: „Защо скърбя? Хубав беше доволен от своя късмет да живее в лукс.”
И препуснал, наслаждавайки се на свободното щастие.