ХуЛите

Детето се прегръщаше с дърво.
Но не с ръце и не с очи прегръщаше,
а с онова прекрасно сетиво,
което на децата е присъщо.

Аз мога да прекърша само клон.
Аз мога всички листи да откъсна,
защото съм пораснала страхотно
и възрастни са хищните ми пръсти.

Дървото се прегръщаше с дете.
Ухаеше на синьо необята.
Отминах ги. Достатъчни са те
за всичките вълшебства на земята.