ХуЛите - Не самодива, а вещица

Нрáвът ми див е, а мислите - огнени.
Шита със страст самодивската риза.
Еньово слънчице дъжд го догоня,
от планината прегърнати слизат.

Свивам венци от вратига, омайниче
и ги поднасям с поклон на момите.
Нощем гората опазва ми тайните.
С първи петли след зората политам.

Не самодива, а люта съм вещица.
Зная слова от магиено време.
И от духа ми пазете не вещите,
крийте сърцата си да не превзема!